Къде ми е бозата от едно време/Репортаж от 1986 г./

Децата ни, които нито са виждали някога уличен бозаджия, нито са опитвали от сладката, гъста течност в гюмчето вярват, че това рядкото, дето го пият в големите стъклени чаши по сладкарниците и облизват с езиче кафеникавите си мустачета е най-хубавата, най-сладката боза. А то си е водица с бозица и разликата между нея и истинската просена боза е с разлика от земята до небето. 

Но каквото има, това се пие, пък е и евтино, върви с кифличка, с баклава, с паста. И само възрастните се мръщят и въздишат по едновремешните шишенца с широки отвори, в които се продаваше бозата по сладкарниците. Тя, макар да не бе от просо /отдавна се произвежда от жито/, беше по-гъста и къде къде по-вкусна. Пък и някак по чистичко, всеки си знае шишенцето, никой не му налива отникъде, не му прибавя, не го мами. За съжаление в София изчезнаха и големите бутилки боза, тук-там може да намерите в някой супермаркет или РУМ на новите жилищни комплекси. 

А иначе кранчето се върти и се лее боза за мало и голямо с всякаква концентрация, по избор и съвест на търговските работници. Защо толкова стриктно се контролира концентрацията на поднасяния алкохол в заведенията за обществено хранене, а на бозата - не?! Досега не съм чул за наложени санкции на продавачките в някоя сладкарница, задето в нея се продава разредена, понякога лошо миришеща боза.

Да не говорим за хигиената. Наскоро случайно минавах край задния вход на една квартална сладкарница и като видях „чистите" престилки на продавачките и морето от отпадъци, в което газеха, за да разтоварят гюмовете с току-що пристигналата боза, отщя ми се. Зарекох се да не стъпвам повече там, погнусих се.

И тогава се сетих за онова, което ми бе казала една приятелка, чиято позната работела в подобна сладкарница. Навремето ми се струваше невероятно, но сега, след като бях видяла с очите си... Дълго не били почиствали кацата, в която изсипвали от гюмовете бозата, но един ден почнали да стържат първо стените й. целите хлъзгави, полепнали и изведнъж открили на дъното ...удавил се плъх. Да. приятна гарнитура. И то за най-големите почитатели на бозата • малчуганите! Те не знаят от какво и какво пият, ами ние, дето можем и да се възмутим, и да повдигнем тоя въпрос, защо мълчим, защо преглъщаме това ерзац питие? Кого лъжем и кого надхитряваме, сами себе си или нашите деца?

Не се стърпях и позвъних в хранително-вкусовия комбинат „Христо Никое", за да разбера каква е работата. Като основен производител и снабдител на боза за столицата, защо допускат да им подбиват така реномето. Свързах се с началника ОТК Стоянка Гърнева: „Ние произвеждаме всеки ден около 30 тона наливна боза при капацитет 50, но нямаме възможност за бутилирана, защото бозоварната ни е много остаряла, не разполагаме със складове за стъкления амбалаж, с хладилни камери. 

Единственото ни спасение са големите по пет тона съдове /линове/, в които се съхранява произведената боза. През лятото трайността й о 36 часа, през по-студения I сезон до 48 часа. В бозоварната имаме лаборатория за контрол на качеството, майсторите сами носят проба от всяка варка, така че при нас нарушение не може да се извърши. И ние много пъти сме установявали по сладкарниците, чс бозата е разредена, че е с лошо качество, но трудно е да се бориш с тези от търговията. Единственият начин е изцяло да се премине към бутилирана боза. Засега колкото успяваме да произведем, изпращаме на училищата. Надяваме се, че тъй дълго чаканата нова бозоварна, която ще построим на отредения ни терен на улица ,,Комунистически манифест", близо до сградата на Билкокооп, в която ще изградим нови линии за различна разфасовка на бозата, ще задоволи нуждите не само от качествена, хранителна и вкусна боза, но ще премахне завинаги тези нарушения, опитите да се измамят гражданите."

Всъщност импровизираният ни разговор завърши с любезната покана да посетя цеха на улица „Опорска река" 1 и да опитам от гъстата, ароматна боза на която за съжаление ние познаваме само жалкото подобие. Дано в най-близко бъдеще софиянци с наслада да отпиват любимото си питие, без да въздишат за доброто старо време на файтоните и гальотите.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉