Млада майка с три деца моли за жилище през 80-те.Отговарят и:"И други имат по три деца и от години чакат"

Нямам още трийсет, но вече съм майка на две момиченца и на осемгодишен син. Най-малкото момиченце  сега ще направи годинка. Петима живеем при свекърва ми. 

Ползваме само две стаи. Северната е претъпкана с багаж, в другата готвя, пера, суша,храним се , гледаме телевизия, с каката пеем песнички за Дядо Мраз, с баткото уроци учим... И когато приключат тия дейности, сядам да проверявам ученически тетрадки, защото съм учителка. 

В същата стая спим: на единия диван баткото и каката, на другия - аз, таткото и бебето в краката ни... Много сме притеснени и изнервени особено ако някое от децата е болно и хленчи, а баткото през това време решава задачи. Каката и баткото в такива случаи настояват да върнем бебето в болницата.

Няколко пъти ходих при началника на служба „Жилищно настаняване" към I районен на -роден съвет „Варненска комуна“. Отговорите:

— Като мине комисията, тогава елате, не сега!

—Зависи от жилищната ви площ.. .

—По-рано ако бяхте подши молба, щяхте години да натрупате, щеше да е по-лесен за уреждане въпросът ви.

Остава да ми кажат, както Кирил Михалаки на Ченгелца: ,Да си правила икономия!"

Преди молба не сме подавали, защото го нямаше бебето, нито синът ни беше ученик. И тогава имаше неудобства, но ги преглъщахме. Сега как? Чинии мия в банята, децата ми са свидетели на глупави кавги ши трябва да им отговарям на въпроси като:

—Защо си родила това бебе, от него ни можем да спим, ни можем да играем, все тишина да му пазим ? Душата ми е потисната,особено след последния отговор от райсъвета: -

—И други имат по три деца и от години чакат.

Не се оплаквам от трите си деца. И съм ги родила не за да имам аргумент да искам жилище, в което въздухът няма да е вмирисан на пране, на ядене и ще е достатъчно топло през зимата. Сега имам нужда от жилище, не след десет години,както и преди десет години не съм имала нужда. 

Румяна Маркова.Варна

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉