Тя не беше просто тъкачка, тя бе знатна тъкачка.Беше герой на социалистическия труд и депутат в цели три парламента

Била е и депутат, и то неведнъж, а в цели три парламента. Образът ѝ бе на кориците на списанията, за нея се пишеха статии и очерци, за трудовите ѝ подвизи се говореше по радиото и телевизията, беше в официалните президиуми на властта. 

Найда Манчева бе един от символите на социализма. Тя почина през 2016 г. на 94 години. До последно живееше в двустайна панелка в столичния комплекс „Надежда“, близо до някогашния ѝ работодател – завод „Осми март“. От завода и от уважението на държавата към труда ѝ на нея ѝ бяха останали само спомените.

Найда Манчева е родена на 10 ноември 1921 г. в с. Църклевци, Софийско. Произхожда от бедно селско семейство. Детството ѝ преминава в оскъдицата на столичния квартал „Надежда“. Съдбата е отредила на Найда да остане от малка сирак, да влезе невръстна в редиците на работническата класа, но ѝ е дала и шанса да израсне като изявена тъкачка, като славна работничка. Тя рано прекъсва образованието си не защото не е искала да учи, а защото е трябвало да работи. Завършила е само четвърти клас и се гордее, че трите ѝ деца са завършили висше образование. 

Целият трудов стаж на Найда Манчева минава в текстилния завод „Осми март“ в София. Започва работа там още на 13 години, през 1934-та, когато предприятието се казвало текстилна фабрика „Фортуна“. Започва като редачка на барабани и тайно се учи да тъче. Пенсионира се 50 години по-късно с личен рекорд от работа на 40 стана едновременно. „С едни дървени налъми тръгнах към фабриката и стигнах до парламента“, казва ударничката.

След 9 септември 1944 г. става тъкачка на механични станове и обслужва 6 стана при норма 4. Скоро преминава на 20 автоматични стана, докато колежките ѝ обслужват по 16. После машините стават 30, а изпълнението на трудовата норма е постоянно – 105 на сто, като 92 на сто от изтъканите платове са първокачествени. В завода вече се работи на нормиран работен ден, изградена е просторна столова, на работниците се дава платен годишен отпуск. „Колкото повече се признаваше и уважаваше нашият труд, толкова повече ние се заразявахме да преизпълняваме нормите, да печелим съревнованията и да бъдем най-добрите“, разказва преди години тъкачката.

За високите производствени резултати през 1964 г. Найда Манчева е удостоена със званието „Герой на социалистическия труд“. От 1966 до 1981 г. е редовно избирана за народен представител. 15 години е депутат в Народното събрание като представител на работническата класа, без да спира да работи. 

Не ѝ се полага служебен автомобил и шофьор и за да ходи до парламента, ползва трамвая. „Тогава работехме на обществени начала в парламента. Заседавахме рядко – 3 пъти в годината. Но в комисиите работехме много активно всяка седмица – разказва Найда. – И сега, като ходя из избирателния район, ме познават и ми казват, че само аз съм ходила при тях и съм живяла с техните проблеми. И тогава големците не ходеха при народа.„Многомашинничката минавала за опърничава, тъй като си е позволявала прекалено остри за онова време изказвания. „Тогавашните министри много се страхуваха от мен. В парламента ги солих, както си знаех. Нямаше какво да ми вземат. Становете ли ще ми приберат? Че защо са им?“, спомня си тя преди време.

Знатната тъкачка, прославила се с труда си, е член на БКП от 1957 г. Член на Софийския ГК на БКП, на Коларовския РК на БКП . Член на Комитета на българските жени и на Общонародния комитет на българо-съветската дружба.

През 1967 г. се оттегля от машините, за да обучава младите текстилки, които да утвърждават името и авторитета на завода. През 1973 г. отново се завръща на машините. Те вече са 40 автоматични тъкачни стана и нейният пример увлича още две работнички, които поемат същия брой машини. През същата година Найда Манчева се заема с обучението и квалификацията на младите работнички и става ръководител на Школата за изучаване и разпространяване на челния опит.

Като признание за новите ѝ трудови успехи през 1974 г. Найда Манчева е удостоена за втори път със званието „Герой на социалистическия труд“. „По наше време трудът беше велико нещо“, спомняше си Манчева.

Пенсията ѝ беше 500 лв. и казваше, че ѝ стига. Измъчваше се, че няма вече у нас работническа класа и трудовите хора не се ценят.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉