Може да не помня имената на всичките си приятели, с които съм играла народна топка, но някой спомени завинаги са отпечатани в съзнанието ми, и дори сега, години по- късно ме връщат назад. Помня филмите от които се страхувах.
Те още ме плашат, въпреки, че вече съм гледала къде по страшни. Помня с какво вълнение посрещах баба, когато идваше на гости и как тичаш към нея, да видя какво ми е донесла в торбата. Помня как си купувахме Кока Кола само по празници, а да ям шоколад Тоблерони беше цяло събитие. Помня утрините на село- хладни, свежи, спокойни. Помня и вечерите- събирахме се на големи компании, обикаляхме навсякъде, без страх, без да ги има днешните суетни кой има по- хубава кола и по- силен бас.
Тогава гордост бе да имаш бегач. Помня, че събирахме какво ли не- миришешти картинки, салфетки, и картинки от всякакви видове дъвки. Помня как обожавахме да лежим по стълбите, а есен да се търкаляме в листата. Лятото вечер стояхме до късно, въпреки че майките ни все ни привикваха и отговора винаги беше ‘Още 5 минутииии...”. И те ни оставяха разбира се. Тогава го нямаше този страх, че на 2 метра от вратата на входа някой може да те наръга с нож или да те пребие за 5 лева... Преди нямаше телефони и скайп. За да се свържеш с някой отиваше до тях или просто викаше името му под терасата...
Помня рождените ми дни и тези на моите приятели. Беше забавно. Не помня както в днешно време 12 годишни хлапаци да са се събирали и напивали с евтина водка и бира. Помня тогава, когато някое момче харесаше момиче, показваше чувствата си като я дърпаше за косата, а за да разбереш дали някой харесва теб питаше приятелите ви. Изпитвам носталгия по миналото време. Нещата са прекалено различни вече.
Искам и моите деца да израснат както аз, а не в днешната гротесна реалност. Всички знаем каква е тя- на 13 години пушат, пият, псуват, мислят че светът е техен. Вместо да играят навън, седят пред компютъра по 8-9 часа на ден или висят по кафенетата сравнявайки кой е по- як/а, кой има нов модел телефон, или коя е имала повече гаджета. Отвратително е да видиш как младо момиче, което още не е влязло в пубертета, се снима в поза, в която се е снимала някоя друга какичка, която е мярнала в Импулс... ..
Понякога се смеем, когато нашите родители и баби и дядовци ни разказват те как са израснали, но те са прави... Няма ли и ние някой ден да разказваме това на нашите деца, надявайки се да се вслушат в думите ни?..."
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук