Живков , Горбачов – прагматикът срещу демагога

Не само в българското, но и в световното обществено мнение, Михаил Горбачов остава човекът, който слага край на социалистическата система. В Американския университет в Анкара вече експартийният лидер Горбачов заявява: 

“Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма…” Дали обаче Горбачов искаше точно това? С риск да бъде компрометиран, налага се да се представят някои факти, които остават скрити в днешните “демократични” общества.

С днешен прочит всички изводи и оценки, с които Тодор Живков отстоява необходимостта от смяна на системата, изглеждат ясни, неоспорими, естествени. През 1985 г. обаче, макар и поднесени елегантно, дори и напудрено, те са еретични. Но никой не може да оспори факта, че са формулирани още тогава от Тодор Живков. В пояснение ето и пасажи от писмо, което той изпраща на Горбачов на 18 юни 1985 г.

“Как става така, че десетилетия наред капиталистическия строй ни изпреварва, а ние продължаваме да вървим след него. Не е вярно, например, заключението, че капитализмът сега преживява криза. Напротив, капиталистическата система сега е стабилизирана повече от всякога.Да вземем например развитието на политическата система. Нашата система е закостеняла. Ние тъпчем на едно и също място. Понастоящем комплексът от партийни и държавни институциии и техният апарат е толкова централизиран, толкова тежък и тромав, че отнема повече разходи и социална енергия, отколкото социализмът може да си позволи.

Не е ли парадоксално, че резултатите от нашите научни постижения се усвояват и внедряват много по-бързо от капиталистическите фирми? В рамките на СИВ трудно се появяват нови неща, а дори и това, което се появява, погива, защото ние се мъчим да наливаме младо вино в разсъхнала се бъчва. По-лесно е изграждане на предприятие с обща собственост в капиталистическа форма, отколкото създаване на такова предприятие в рамките на СИВ.

Реалният социализъм постепенно започва да губи своята привлекателност. Ние не бива да ставаме жертва на собствената си пропаганда, на собствения си печат, радио и телевизия”.През следващите няколко години Тодор Живков все повече се убеждава, че тези оценки са неприемливи за Горбачов. След оглавяването на СССР през март 1985 г. той повтаря “Ускорение на социалистическото развитие”, после “Нужен ни е повече социализъм”, след това “Перестройка”. А системата се задъхва. Едно побутване може да я разтърси до основи и да даде неконтролируем тласък на естествените сили, които бълбукат във и извън нея.

Именно тук идва и основната разлика между позициите на Михаил Горбачов, който е за преустройство в рамките на социалистическата система и Тодор Живков, който е за радикална смяна на системата. Това проличава ясно на проведената между тях среща в Кремъл на 16 октомври 1987 г. Ще маркирам в общи линии случилото се там.Тодор Живков подчертава необходимостта от коренна промяна. Той се аргументира, като изтъква, че всички опити за промени вътре в системата са неуспешни, защото се променя само съдържанието, а не формата. Горбачов, от своя страна, се опитва чрез различни завоалирани изказвания да го убеди,че такава промяна не е необходима и е достатъчно да се извърши преустройство. 

Той заявява, че се “безпокои по братски” от бързия напредък на промените в България. Горбачов също е против “обвързването на българската икономика с капиталистите”. Той казва на Тодор Живков, че хора от неговото обкръжение “смятат, че трябва да се вземат технолгии от Запада” и искат да превърнат България в “мини-ФРГ” и “мини-Япония”. А всъщност самият Тодор Живков се стреми към развитие на българските отношения със Запада, а не хора от обкръжението му. Той лавира и вложените в последно време в България милиарди долари, като посочва на Горбачов цифрата 260 милиона. Разгледан е и въпросът за ролята на партията. Тодор Живков изказва своята позиция, че “партията не може да бъде повече ешелон от държавното управление и не може да се издига и укрепва нейната роля като политически авангард на народа, като ръководна и направляваща сила на нашето развитие”. Горбачов приема въпроса за освобождаване на партията от някои несвойствени функции, но не и разделенеито на властта между партията и държавата.

Оттук нататък на думи Живков и Горбачов са единни, но делата им са различни.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉