Когато закуските не включваха чия, елда и пробиотичен кефир а бяха ръчно омесени от ранобудната ни баба или майка

Събуждаха ни с гъделичкащ апетитен аромат, който се провираше под вратата и ни дърпаше за носа. Едва преглътнали последния залък, тичахме да играем навън, все още с лютеница в ъгъла на устата и с петна от айрян (или кафе Инка с прясно мляко) по новата рокля. Но на никого не му пукаше?! Важното е, че си сит, доволен и ти предстои цял ден за игри. Защото си дете, защото е лято...

Затова ароматът на току-що изпържени мекици и гледката на топяща се пудра захар по златистите бухтички винаги ще ни напомня за детството и за безгрижните дни. И когато успеем да откъснем няколко дни от времето си на възрастни, за да се върнем пак у дома, където мама или баба пак да ни изпържат мекици, ние всъщност се връщаме... в детството. Посягаме към салфетката, за да избършем лютеницата от ъгъла на устата си, но ръката ни увисва във въздуха... И вместо да се правим да добре възпитани дами, просто се облизваме и се усмихваме.

Бухтичките са меки, топящи се в устата тестени топчета, които крият в сърцето си малки парчета сирене. А златистата им хрупкава коричка е поръсена с нежна пудра захар.

Защо ги обожавахме като деца:

Защото всяка бухтичка оприличавахме на животно, растение или предмет. Така, стига да имаш достатъчно въображение, само на закуска може да изядеш 3 динозавъра, 2 рака и 1 слънчоглед

.Мекици

Кой не е ял мекици като малък? Кой не е тичал към улицата с 2-3 от тях в ръка. Мекиците са цариците на детското лято.Защо ги обожавахме като деца:

Защото ни ги приготвяха в различни формички - пръчици, кръгчета, с пълнеж от яйце и сирене и др. Мекиците топвахме в кристална бяла захар или отхапвахме заедно с парче бяло, саламурено сирене. Но най-важното - можехме да вземем в ръка и да ядем навън, на улицата, седнали на пейката, при цялата тайфа от приятели от квартала

.Хляб, сирене и домат

Това не е просто закуска. Това е хапване за всяко време на деня, омайна класика за всички сетива... Децата ядат, защото доматът е току-що откъснат от градината - сладък и сочен; бащите ядат, защото е божествено мезе за истудената им ракия.Защо ги обожавахме като деца:

Защото това ядяха и Пепо, и Ники, и Ането, и даже злоядият Иво, дето баба му все го гонеше с паницата с попара по улиците.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉