Една случайна снимка връща много мили спомени

Някои  като видят червената вратовръзка ще отминат бързо  поста, но аз обожавам поколението си и тези години... Слушахме плочи и записи, които днес никой не може да изпее така. Пренавивахме лентите на Грундиг с молив...  

Късаха се лентите от честото пускане. Нетърпеливо чакахме желано обаждане, но на стационарен телефон. Все още обичаме Висоцки и Магомаев, но и Bijelo dugme, Led Zeppelin, Майкъл Джексън и мн.др. Ходехме с грижливо изгладени унформи и престилки, а синята и червената вратовръзки бяха ударението. Обичахме си ги. Сами си ги  връзвахме, оглеждайки в огледалото...  А обувките?! Много важни. И винаги лъснати.

Не беше скучно детство. Бяхме без мобилни телефони, но с поне 15-20 вида игри на улицата и пред блока, в училището или в градината. 

Играехме и на "думи" или на "цитати".

Имаше цяла индустрия за детски филми и предавания, които бяха в строго определено време и часове. Още помним любимите герои от тези филми.

Ценяхме приятелството още като деца.Това поколение знаем да бъдем приятели и не прощаваме предателството.

Е, чертаехме сами полетата в тетрадките, подвързвахме всички учебници в зелен картон, още го помня - кадастрон или синя хартия, но научихме повече граматика, правопис и краснопис дори. И не само. Учеше се. 

Не е нескромно, но това поколение е закалено, затова е и прогресивно.  

Ние, децата от 60-80-те години, сме свикнали да правим всичко сами - защото никой няма да ни го направи по-добре.. Имахме отговорност, останала и до днес. 

Ще се радвам, ако моите спомени върнаха и вашите...

Автор:Наско Пенев

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉