Историята на Джуди която е била талисман на няколко кораба в Тихия океан

Била е заловена от японците през 1942 г. и отведена в затворнически лагер. Там тя среща пилота Франк Уилямс, който споделил малката си порция ориз с нея. Джуди повдига морала в лагера за военнопленници. Лаела е, когато отровни змии, крокодили или дори тигри са се приближавали до затворниците. 

Когато затворниците били преместени обратно в Сингапур, тя била изнесена контрабандно в чувал с ориз, без да скимти и да издава присъствието си на охраната. На следващия ден този кораб бил торпилиран. Уилямс успял да избута Джуди през илюминатор в опит да спаси живота ѝ, въпреки че имало 6 метрово падане до морето. 

Той самият успял да избяга от кораба, но след това отново е заловен и изпратен в нов лагер за военнопленници. Там той не знаел дали Джуди е оцеляла, но скоро започнал да чува истории за куче, което помогнало на удавниците да достигнат до парчета отломки след корабокрушението. И когато Уилямс пристигнал в новия си лагер, той разправя: „Не можех да повярвам на очите си! Докато минавах през портата, едно мършаво куче ми скочи на раменете и ме събори. Никога не съм се радвал толкова много, като видях старото си момиче!" 

Те прекарали една година заедно в този лагер в Суматра. „Джуди е спасявала живота ми по толкова много начини“ - разказва Уилямс. „Но най-великото от всичко беше да ми даде причина да живея. Всичко, което трябваше да направя, беше да погледна в тези уморени, наръсени с кръв очи и да се запитам: „Какво ще стане с нея, ако умра?“ Трябва да продължа." 

След като военните действия приключват, Джуди е пренесена контрабандно на борда на военен кораб, който се отправя обратно към Ливърпул. В Англия тя е наградена с медала Dickin („Кръстът на Виктория“ за животни) през май 1946 г. „За великолепната смелост и издръжливост в японските затворнически лагери, които са помогнали за поддържане на морала сред нейните затворници, както и за спасяване на много животи чрез нейната интелигентност и бдителност“. В същото време Франк Уилямс бил награден с Белия кръст на Сейнт Джайлс на PDSA за предаността си към Джуди. 

Франк и Джуди прекарали една година след войната, посещавайки роднините на английски военнопленници, които не са оцелели. Франк разказвал, че Джуди „Винаги е осигурявала успокояващо присъствие на семействата“. Когато Джуди най-накрая починала на 13-годишна възраст, Франк прекарва два месеца в изграждането на паметник от гранит и мрамор в нейна памет, който включвал плоча, описваща историята на живота ѝ.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉