1.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар;
2.Здравеопазването беше безплатно;
3.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище;
4.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
5.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?;
6.Нямаше как да бъдеш безработен;
7.Нямаше работещи бедни;
8.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
9.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там;
10.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
11.(Повече пари от за една нова кола.), а да пестиш от храна беше нечувано;
12.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже;
13.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита;
14.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
15.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
16.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
17.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
….това от по-горе вече не можем да го имаме…Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.Нищо друго.И засега е само мечта.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук