Тодор Живков и неговото писмо до английската кралица Елизабет Втора през 70-те

Краят на 70-те години вкара Съветския съюз в тежка криза, в която се оказаха солидарно зле и другите страни от СИВ. Застоят на ерата на Брежнев се усещаше все по-често, особено във външната търговия на СССР. България, чийто основен международен партньор бе СССР, пряко понасяше стартиращата икономическа криза.

На една от затворените срещи в ЦК на БКП, Живков бе събрал някои от главните функционери на партията, заедно с икономически експерти. Поредното събиране, на което да измислят как да намалят зависимостта от СССР, но да продължим да развиваме отношенията с братския народ. В края на срещата всички мълчаха, тишината се разваляше само от тихото почукване на лъжичките, с които експертите бъркаха по своите чаши с чай. Солидарни с Живков, всички пиеха билков чай. Без захар, както го пиеше министър-председателят.

В опит да се пошегува и да наруши мълчанието, незнаен зевзек се обади:

- В тази криза и английската кралица няма да ни помогне.

Всички се засмяха, заедно с другаря Живков. Но всъщност, в главата на хитрия политик от Правец вече имаше идея...

На другата сутрин бяха привикани всички директори на външно-търговски предприятия и екип от разузнаването. Живков беше кратък.

- Другари, да се опитаме да направим един номер на руските братя. Ще напишем писмо на кралицата, че търсим как да стартираме работни отношения с английски фирми, за да изнасяме там. И да видим как ще реагират братушките. Ние си търсим нашето, нали? Няма да ставаме нито руска република, нито английска колония.

След което Живков се усамоти с преводачи и няколко дипломати, за да напишат и самото писмо.

След няколко часа вътрешната линия с Кремъл започна да звъни. Хитрият син на Правец беше правилно изчислил - трябват само няколко часа, за да могат хората на КГБ в България да се свържат с най-високия човек в СССР. Не бързаше да вдигне, празнуваше своята победа.

Отсреща на линията чу познатото задъхано говорене на Леонид Брежнев, прекъсвано от пиуканията на преводача.

- Другарю Живков, не ви ли харесва руския чай, та сте си поръчали английски? - директно запита Брежнев. 

Леко заваляше думите, сякаш не беше още изтрезнял. Или не беше пил още достатъчно.

- Обичаме руския чай, но не ни стига, защо не ни изпратите още!? - отговори българският министър-председател.

За Брежнев това беше достатъчно, той ценеше хумора на Живков. След седмица България получи повишени доставки от газ и суровини, които успяха да превъзмогнат кризата през 1978. 

А писмото до кралица Елизабет - никой не знае дали не е било наистина написано и изпратено. Живков обичаше да играе на няколко дъски. Можеше го.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉