В средата на 70-те години на миналия век вече имах вноска за лек автомобил и чаках реда си като всички други. Не бързах да си изкарвам шофьорска книжка, тъй като чакането за купуване на кола не беше малко и все щях да намеря време и за книжка.
 

До този момент се разминах с две възможности за придобиване на заветния документ. Първа (не)възможност – учих в Механотехникума във Варна. Към техникума имаше автомобилна школа, но привилегии да изкарат курса имаха само курсистите от специалност ДВГ. Аз бях в друга паралелка и не можех да ползвам тази екстра. Втора (не)възможност – завърших Морското училище във Варна. И там имаше автошкола, но само за тези, които бяха разпределени за военния флот. Ние, „търговците“, нямахме тази привилегия.

Започнах работа в търговския флот – дълги рейсове, големи отпуски. Свободно време много, само трябваше да се включа в курс. Баща ми вече имаше автомобил и реших и аз да ставам шофьор. Имах 6-месечен отпуск – време достатъчно за тримесечен курс. Във Варна имаше няколко школи, но се оказа, че и там се чака ред. Опитвах в продължение на две отпуски, но не успях да се вредя. Пречеше и друго обстоятелство – нямах още автомобил. Тези, които бяха вече собственици, имаха предимство при включване в курса.Във Варна, до затвора, имаше автошкола на ДКМС. Баща ми попитал в школата, ако аз съм съсобственик на неговия автомобил, ще мога ли да ползвам предимство като собственик. Отговорили: Да!

Връщайки се от рейс, бях приятно изненадан от факта, че вече съм собственик на половината от жигулито на баща ми. В талона на колата бяха вписани двама собственици – баща ми и аз. Само след три дни бях в школата на ДКМС. Подадох молба и представих талона на колата. Казаха ми: „Др. Георгиев, не може да ви включим в курса, тъй като в талона на колата сте вписан на второ място. Предимството е само за първия собственик на автомобила.“ Разбира се, не бяха споменали тази подробност на баща ми при първото запитване.

През 1978 г. станах любител шофьор, след като (с връзки) завърших автомобилната школа в Провадия. Автомобил си купих през 1986 г. от Кореком, като така и не дочаках реда си в Мототехника.Мили спомени.


РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

2 коментара:

  1. Това е най-интересната история, която съм чел през живота си. Браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Егати тъпото к.опеле.
    С тъпата си тъпотия.

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив