Какво е станало, не е ясно, но е факт, че историята на Бургас не помни градът да е носил името на Ленин

Дни преди вождът на СССР и заедно с това „баща на народите“ Йосиф Висарионович Сталин да чества своя 70 годишен юбилей работническите колективи на най-големите варненски предприятия и фабрики във Варна подемат инициативата морската столица да носи неговото име. На 15 декември 1949 г. е гласувана резолюция, с която работниците настоявали Градския народен съвет да вземе решение за преименуването. Решението се приело с пълно единодушие, като освен това, чрез ЦК на БКП било решено лично генералисимусът да бъде помолен да се съгласи да стане първият почетен гражданин на гр. Сталин.

Следобед на 20 декември, пред 40 хилядното множество на площад „Независимост” било прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Само ден след като древният морски град получава името му, Сталин е обявен и за почетен гражданин. Не след дълго на входа на Морската градина е издигнат паметник на патрона на града. Според местните краеведи  тогавашната местна власт е имала основание за това. 

Когато съветските войски завземат Варна, в Москва по нареждане на Сталин отекнали салюти. С това градът става единствената в България значима завзета „цел“.За да не останат по-назад от вечния си съперник, достойният отговор на бургаските комунисти бил техния град да се преименува на Ленин.  Името на Вожда на световния пролетариат до такава степен вдъхновило местните партийни функционери, че те с пламенна жар се заловили да реализират идеята си.

Според местните архиви, през 1950 г. председателят на Общинския народен съвет Неделчо Талев докладва, че градският комитет на БКП, окръжният комитет на БКП и градският комитет на ОФ са направили предложение за преименуването на Бургас на Ленин. Талев обяснява, че „смяната на името е обсъждана нашироко от низши политически и масови организации, че са постъпили предложения от партийните ръководства и профорганизациите на предприятията на територията на Съвета. От тях се вижда, че този въпрос е навлязъл в решителна фаза, че преименуването на Бургас на името на Ленин е желание на широките трудови маси в града.За да не останат по-назад от вечния си съперник, достойният отговор на бургаските комунисти бил техния град да се преименува на Ленин.  Името на Вожда на световния пролетариат до такава степен вдъхновило местните партийни функционери, че те с пламенна жар се заловили да реализират идеята си.

Според местните архиви, през 1950 г. председателят на Общинския народен съвет Неделчо Талев докладва, че градският комитет на БКП, окръжният комитет на БКП и градският комитет на ОФ са направили предложение за преименуването на Бургас на Ленин. Талев обяснява, че „смяната на името е обсъждана нашироко от низши политически и масови организации, че са постъпили предложения от партийните ръководства и профорганизациите на предприятията на територията на Съвета. 

От тях се вижда, че този въпрос е навлязъл в решителна фаза, че преименуването на Бургас на името на Ленин е желание на широките трудови маси в града.Паметникът, който се е намирал на мястото на Слънчевия часовник при входа на Морската градина, продължил строго да наблюдава варненци и гостите на града още известно време. В една тъмна нощ обаче, монументът на диктатора тайно е съборен и изчезва. Деянието било извършено по държавно-партийна поръчка. Познавачите на историята на града твърдят, че произведението на социалистическото изкуство е било изхвърлено във Варненското езеро. Според други го погълнало морето. И досега паметникът не е намерен, пък и никой не го е търсил. Почетното гражданство на Сталин обаче си остава в сила и до ден-днешен. А за носталгично настроените все още по старите варненски улици могат да се видят капаци на канализацията, произведени в гр. Сталин.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив