Неговите талант и усмивка са незабравими за тези, които са имали щастието да го гледат. Независимо дали на театралната сцена, или по телевизията, или на големия екран в киното, той е един от най-добрите български актьори за всички времена. Георги Парцалев – човекът, който има зад гърба си десетки забележителни роли и в театъра, и в телевизионните филми, и в киното.


Бъдещият титан на актьорската игра е роден на днешната дата преди 97 години – през 1925 година в град Левски. Любопитното е, че след завършването на гимназията започва да учи медицина в Софийския университет. Но както е казал народът: „Шило в торба не стои”.


На театралната сцена изиграва над 40 роли, най-известните от които са в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”. Първата му роля в киното е пък в един от най-гледаните филми – „Любимец 13“, където главната роля е поверена на друг велик актьор – Апостол Карамитев.Всички, които са се докоснали до него, твърдят, че Парцалев е прекрасен човек с чиста душа, невероятен актьор и професионалист. И в същото време – с една типично негова стеснителна усмивка под характерния за него мустак. Човек, който е здраво стъпил на земята и през целия си съзнателен живот е бил далече от суетата, завистта, алчността. Всичко това го превръща в стожер не само на сцената на Сатиричния театър, но и на десетките емблематични игрални филми, на телевизионните сериали и шоута.


Умира на 64 години в София през 1989 г. Улица в родния му град Левски е кръстена на него, а читалището в града също носи името му. От 2005 г. насам се провеждат театрални празници всеки юни в негова чест. На живота и творчеството му са посветени книги.


Често по телевизията въртят един от емблематичните филми, в който и разсмива, и предизвиква размисъл – „С деца на море”. И често си спомняме за превъплъщението му в образа на чичо Манчо, който винаги се връща при нас от телевизионния екран.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив