Когато охраната на родната граница бе издигната в култ! Ето как се охраняваше:

По времето на социализма българската държавна граница е била опасана с бодлива тел, един вид ограда. Тя е започвала от черноморския ни бряг и свършваше в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав. В тази ограда е имало отвори само за т. нар. ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове).

За да се движиш в граничната зона на НРБ, е бил нужен специален открит лист, получил названието документ „образец 12“, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта.

Всеки определен участък от границата се е охранявал от т. нар. граничен отряд. На самата граница е била издълбана т. нар. „гранична бразда“. На оградата с бодлива тел са били поставени проводници.Това е кльонът – електросигнализационна система за охрана на държавната граница. При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига „на оръжие“ и се изпраща т. нар. „тревожна група“. 

Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата задължително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона, по-точно от вътрешната му страна, е била разорана ивица земя. Това е така наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението ѝ е да „запечатва“ следите на евентуалните нарушители на границата. Групата е трябвало да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата, и евентуално да задържи нарушителите. Ако не е в състояние сама да се справи със задачата, на мястото пристигат и останалите граничари от заставата.

Задържането и „неутрализирането“ на нарушителите се е извършвало от граничарите на наборна военна служба. В много редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „Нарушителят се задържа или унищожава“. За задържан нарушител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен ако не ставало въпрос за „важни нарушители“.

По друг начин са стояли нещата, ако граничарят застреля нарушител „при опит за незаконно преминаване на границата“. Редниците автоматично са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „неутрализирал“ за пръв път нарушител на държавната граница, е бил изследван в Неврологичното отделение на МВР болница – затова как му се е отразило на психиката убийството. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „Граничар“, „Народен страж“ – печатният орган на МВР по онова време.

По онова време охраната на границата е издигната в култ. Граничар, „неутрализирал“ нарушител при „защита с риск за живота си на държавната граница“, е получавал и медал „За заслуги по охрана на границата“. Граничари, „неутрализирали“ повече от 10 нарушители, е можело да бъдат повишени в звание сержант и дори да получат високото бойно отличие орден „Червено знаме“.

За безнаказано нарушаване на границата санкциите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той е понижаван в звание. Можело е и да бъде разжалван. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, допуснал нарушението. Ако е имал нашивки, му се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉