Генерал Чочоолу има 2 смъртни присъди,поради раняване е единственият офицер, който козирува с лявата ръка

Партизаните превземат Стара Загора на 9 септември 1944 г. 

Комендант (командир) на въстаническата зона – Стою Неделчев-Чочоолу,Политкомисар – Йордан Вълчев,Началник щаб – Велко Димитров.

Партизаните превземат Стара Загора на 9 септември 1944 г. В зоната действат 5 партизански отряда, обединени в една бригада ("Георги Димитров"), както и различни бойни групи:

Отряд „Георги Димитров“

Отряд „Петко Енев“

Отряд „Марко Чернев“

Отряд „Цвятко Радойнов“

Отряд „Георги Гърбачев“

Партизанската бригада „Георги Димитров“ е подразделение на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в околностите на Стара Загора. През 1942 г. в Старозагорско е създадена партизанска чета, която по нареждане на ЦК на БКП се влива в партизански отряд „Христо Ботев“. От 1943 г. действа самостоятелно в Старозагорско. На 20 март същата година води бой в местността „Боздугановска кория“, на 3 юни - край с. Бенковски. 

През зимата на 1943 г. зимува в местността „Джамбазлий“, североизточно от Стара Загора, където известно време престоява и новозагорската партизанска чета. През април 1944 г. партизаните от Старозагорско, Казанлъшко и Новозагорско се обединяват в отряд „Георги Димитров“. Командир на отряда е Еньо Танев (Карата), политкомисар Иван Динев (Благоев). Провежда акции в селата в околността на Стара Загора, напада мините „Българка“, „Бутора“, „Надежда“ и „Твърдица“. 

През юли 1944 г. отрядът прераства в бригада, чрез обединение с партизаните от Карловско, Казанлъшко и Новозагорско: Партизански отряд „Георги Гърбачев“, Партизански отряд „Марко Чернев“, Партизански отряд „Петко Енев“ и Партизански отряд „Цвятко Радойнов“.Командир на бригадата е Стою Неделчев-Чочоолу, политкомисар Йордан Вълев (Илич). От август същата година бригадата нелегално издава свой печатен орган вестник „Народна борба“. На 9 септември 1944 г. участва в установяването на властта на ОФ в села в Старозагорско.

Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона е териториална и организациона структура на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на антифашиското съпротивително движение в България (1941-1944) през Втората световна война. Зоната е създадена през март 1944 г. от Старозагорската окръжна организация на БРП (к). Тя е разделена на четири военнооперативни района: Старозагорски, Новозагорски, Казанлъшки и Кириловски. По указание на ЦК на БРП (к) и Главния щаб на НОВА е сформиран щабът на зоната:

Стою Иванов Неделчев-Чочоолу (с прякори Пантерата и бай Драгия) е деец на БРП (к) и участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Командир на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. След 9 септември служи в армията до званието генерал-майор. Роден е на 12 февруари 1908 г. в старозагорското село Калояновец. От 1930 година е член на БКП. През 1934 година се включва в местната чета на Петко Манолов. През 1935 година преминава в нелегалност, а през 1937 емигрира в СССР.Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. 

През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир е на партизанския отряд "Христо Ботев", партизанската бригада "Георги Димитров" и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945) като заместник-командир на VIII Тунджанска дивизия от 9 септември 1944 до 10 март 1945 г., когато е ранен. 

Член е на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора и на Централната контролно-ревизионна комисия. Многократно избиран за народен представител (1966 – 1987). Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. Обявен е за Герой на социалистическия труд. Награждаван е с орден „За храброст“, унгарския орден „На унгарската свобода“ – сребърен, 3 пъти с орден „Георги Димитров“ (1968, 1978, 1983). Герой е на НРБ (1978).През 1967 г. издава мемоарната книга „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора е от 1978 г. Умира на 27 юли 1987 г. (на 79-годишна възраст) в Стара Загора.От времената, когато легендарният ген. Чочоолу е действащ командир в БНА с него се свързва една история, която и днес го обвива в героична светлина. 

Ето и историята, която звучи като легенда:

През лятото на 1978 г. млада семейна двойка се разхожда в квартал „Изгрев“ в Пловдив. Нападат я тълпа роми с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е убит заедно със съпругата си, която е бременна в третия месец. Милицията така и не залавя убийците.

Закланият младеж е племенник на ген. Стою Неделчев-Чочоолу, който по това време командва армейските части в Старозагорски окръг. Той пристига в Карлово, където се намира танкова бригада, нарежда два батальона да се отправят към Пловдив и повежда колоната. Хората му обграждат квартал „Столипино“, който се населява от 50 хиляди цигани. Танковете събарят една къща, а генералът довежда до знанието на обитателите на квартала, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще започнат да събарят и другите. 

Понеже се стъмва, той издава заповед никой да не се показва навън преди да се разсъмне, защото ще стрелят на месо. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват домовете. Група мъже на млада  и средна възраст, въоръжени с брадви и ножове, оказват съпротива, но направо са пометени от милиционерите, които прибягват и до брутални действия. Всеки, у когото е намерен нож, брадва или нещо друго, което може да се използва като оръжие, е арестуван и затворен в мазетата на пловдивската община. Там попадат и жени, които отправят клетви към блюстителите на реда и военните.

При акцията са открити крадени вещи, пари, за които тези, у които са намерени, не могат да дадат обяснение за техния произход. „Столипино“ изтръпва в панически страх. След няколко дни някой „пропява“ на милицията кои са убийците и те са заловени. Генерал Чочоолу иска да му ги предадат и лично да ги разстреля, но милицията успява да ги опази и ги предава на прокуратурата. Оказва се, че това са 9 мъже на възраст от 23 до 36 г. Съдът осъжда 4 от тях на смърт, а останалите получават от 17 до 25 г. лишаване от свобода. Впоследствие част от тези тежки присъди са преразгледани и отменени.Синът на генерал Чочоолу също става офицер (капитан Стоян Чочев) и служи в армията като командир на танкова рота в Стара Загора. Впоследствие стига до званието полковник.    

Ето какво разказва за командира си Пенчо Пенев от Трявна: 

От 1951 до 1954 г. отбивах редовната си военна служба в новосъздаденото военно поделение 45 590 в Кюстендил... Отидохме на стрелковия полигон, за да проведем първата стрелба. Взводният командир ни раздаде по пет патрона и без обяснения ни призова да стреляме, като се мерим в мишените. Телефонният взвод се отправи към огневата линия. Няколко души стреляха, но куршум в целта нямаше. Настъпи паника. В това време съвсем неочаквано при взвода спря легендарният партизански командир полковник Стойо Неделчев-Чочоолу, който в момента изпълняваше длъжността заместник-командир на дивизията, чийто щаб се намираше в Дупница. 

Вероятно отговаряше за нашия полк. Той разбра нашето смущение. Поуспокои ни и ни обясни как да стреляме, като съчетаваме мерник и мушка. После взе карабината на един от нас и изстреля с лявата ръка три патрона. Всичките бяха попаднали в центъра на мишената. Пожела ни успешна стрелба и си замина...После научихме, че в едно сражение с полицията вражески куршум пронизва рамото на Чочоолу и дясната ръка остава неподвижна. Затова стреля и козирува с лявата ръка. Той е единственият български офицер, който козирува с лявата ръка. Урокът на Чочоолу даде своите резултати... След време през един хубав зимен ден полковник Чочоолу отново бе наш гост и проведе среща с всички бойци от поделението. В своя почти двучасов разказ ни запозна със славния си и героичен живот. Роден е през 1908 г. в с Калояновец, Старозагорска област. Остава от малък сирак. Завършил четвърто отделение. Става чобан (овчар) и чирак в родното си село. 

Работи в тухларска фабрика. Става член на БКП. Минава в нелегалност и участва в партизанска чета. През 1937 г. емигрира в Съветския съюз. Завръща се в България с още седем души. Скача с парашут в Трявна върху ламаринения покрив на къщата на поп Георги. По време на разказа си полковник Чочоолу попита: „Има ли някой от Трявна , жив ли е попът, който ме видя на покрива и много се изплаши?". След няколко седмици скитане из Балкана и срещи с полицията пристига в родното си село... 

След Девети септември взема участие като командир в Отечествената война. За проявен героизъм във войната получава много ордени и медали. Това беше последното ми виждане с Чочоолу. Не се появи вече в поделението. По късно научих, че заминал за Съветския съюз. Завършил генералщабна академия и се завърнал в България като генерал. Генерал Стойо Неделчев-Чочоолу е един от най-славните партизански и военни командири в България. Неговото име във войската се предаваше от уста на уста като легенда! Той беше един от най-обичаните от воините български офицер!"

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉