Спомени от СОЦА:Убиха човек, когато бях дежурен в кметството през 80-те.

Беше през 80-те години на миналия век. Бях служител в кметството. Много често вършех канцеларската си работа в извънработно време. През деня имаше много  други задачи. И затова вечер когато нямаше  вече посетители си работех спокойно.

Беше ясна и топла юнска вечер. Разтворени бяха врати и прозорци. Работех си спокойно. Тогава в кметството имаше нощни дежурни – мъже, бивши военни, преминали вече в запаса. Едовременно чаках и нощния дежурен да предам дежурството, което ставаше по опис. Предупредих го, че може да закъснее, ако има да върши някаква лична работа. Тогава селото беше многолюдно. Имаше голямо движение на хора и превозни средства чак до полунощ. А пък нея вечер имаше и другарска наборна среща. Бяха надошли хора от различни места за да се срещнат в родното село. 

Още през ранния следобед площадът беше пълен с хора. След 20 часа всички се прибраха в залата за официалната част. Около 22 часа чух, че някой се качва по стълбището, защото стаята ми беше на втория етаж. Разбрах, че при мен идва нетрезвен човек. Не се изненадах, защото и друг път ми се е случвало някой пийнал съселянин като види, че съм още в кметството да дойде да ме посети. Този човек ме изненада, когато се появи на вратата. Беше непознат. Изцапан, изкалян и с охлузвания по лицето. 

Явно беше и пиян. Говорейки на пресекулки ми се представи. Бил на гости в нашето село, в дома на мъж с когото се запознал в болницата. След като приключило гостуването отишъл на спирката, но автобусът вече бил заминал. Отишъл в ресторанта. Понеже не познавал никого, седнал сам на маса. След малко трима младежи го наобиколили. Когато той отишъл до тоалетната, те го последвали. Поискали да им даде всичките си налични пари. Той отказал - последвали няколко крушета. Паднал на земята.  Тогава му взели всичките пари.       

Разбрах, че човекът беше дошъл да изплачи мъката си и преживяното. Разпитах го да ми даде някакво обяснение за тези младежи. Познавах всички в селото. От описанието за нападателите разпознах един от тях, но това ми беше достатъчно. Казах на непознатия, че още на сутринта ще бъдат повикани в кметството да отговарят за постъпката си. Мина ми през ума да го настаня да нощува в дежурната стая или в някой друга, но видът му и състоянието, в което бе изпаднал не позволяваше това. Казах му, че времето е топло - да отиде и полежи на някоя пейка и там ще изтрезнее. Сутринта ще го изпратим с автобуса. Послуша ме човека и с бавни крачки, залитайки заслиза надолу.

Когато дойде дежурният го уведомих, че има пиян човек навън. Ако дойде да го безпокои да не се притеснява или да се чуди какво да прави. Прибрах се в къщи. Към два часа след полунощ дежурният ми се обади, че когато хората са се прибирали от тържеството, на една пейка в парка намерили мъртъв човек. Нямаше никакво съмнение, че това е същият човек, който дойде да ми се оплаче. Обадих се на дежурния в районното управление на МВР.

Отидох в кметството, за да изчакам дежурната група. След двадесетина минути пристигнаха трима следователи. Първата им работа, като дойдоха беше да транспортират тялото за аутопсия.  Казах им, че имам съмнение за един от нападателите. Когато доведоха младежа в кметството беше със същия зелен панталон, както ми го беше описал пострадалия. Нямаше никакво съмнение, че за него ставаше дума. 

Трябваше само да се докаже. Той отричаше да е ходил в ресторанта, разправяше, че не е виждал никого. Доведоха и една от сервитьорките. Тя назова и другите двама младежи, които са ходили до масата на непознатия. Забелязала е, че са говорили с него, но не е чула за какво. Доведоха и другите двама.

Оставиха ги по един в стая. При тях имаше и следовател да ги разпитва. След това следователите се сменяха, за да могат чрез кръстосан разпит да разберат истината. Използваха професионален метод за това. Нападателите не знаеха, че непознатият човек е починал. Следователите им казаха, че още е в нетрезво състояние, настанили са го в друга стая - когато изтрезнее напълно ще ги разпознае. 

Тогава нападателите признаха за всичко - завели го завели до тоалетните, той се е съпротивявал и не им дал доброволно парите си. Единият го е ударил в лицето. Падайки назад мъжът си е ударил тила в стъпалата на тоалетната. От това е настъпила и смъртта му по-късно. Това беше потвърдена и от съдебно-медицинската експертиза.Нападателите получиха справедливи присъди за това си криминално деяние.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско/Наборе.бг/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉