Сервитьорът Гошо: Ударих шамар зад врата на Илон Мъск, припознах се

"Мъск, Мъск, тръгнали са всички да го говорят, какво толкова", започва разказа си бат Жоро. Отваря чантата, вади морков и го гризе.

"Известно време бях в САЩ, голяма страна и страхотни хора. И много крадци има обаче. Няколко месеца бях сервитьор в един бюфет в Силициевата долина, голяма фирма, много хора и ядяха като разпрани. Аз такова ядене не съм виждал и у дома, на Слънчев бряг, дори и когато обслужвахме големите съветски групи. Но как ядяха там в този бюфет - вземат си от всичко по много, кусват по малко и хвърлят. Ту телефонът им звъни, ту на таблото ги викат, ту началник мине и те козируват. Работата е много, но не е нервна. Един ден гледам в гръб - Ники от основното училище в Берковица, моят приятел Ники. Седи с една табла и си избира какво да яде. Няма да повярвате какъв ток премина през мен, ама това е Ники, Ники от Берковица, с него съм изпушил моята първа цигара и как сваляхме мацки по едно време...И минавам тихо зад него, лееко, гледам го да не дъвче, за да не го задавя и тряс, шамар зад врата, както се поздравявахме в Берковица.

Обаче човекът си изпусна таблата от изненада, а като се обърна, това въобще не беше Ники. Разкрещя се, скочиха охраните, които до момента гризяха разни хапки на съседните маси. За секунда бате ти Жоро се оказа на земята, с белезници и едни опряни дула на гърба. Крещят ми нещо на английски, но аз зле разбирам, още по-зле и говоря, само повтарям "Ники, Берковица, сори, пийс!"

Вдигнаха ме, извикаха една рускиня, с която горе-долу се разбрах. И какво да ви кажа, това бил един от шефовете, а аз съм го объркал и не е никакъв Ники от Берковица, а Илон Мъск. Не го бях виждал преди това, но му се извиних искрено, дори пуснах и една сълза. Това със сълзата ми е стар трик, още откакто в Златна Ливада, Чирпанско, ме биха милиционерите за един мотоциклет.

И в Америка проработи, Илон се засмя, раздруса ми ръката, каза ми, че ми прощава, че и той иска да познава Ники от Берковица, щом е такъв "cool guy". Предложи ни да ни наеме на работа, но като разбра, че и двамата не  разбираме от компютри, каза да се научим първо.

Скоро след тази случка напуснах, въпреки, че искаха да ме правят шеф на бюфета, но аз се уморявам от условности и отговорности.

Всяка Коледа взех да пращам по едни терлици на адреса на офиса, пиша "За Илон Мъск" и те да му ги дадат. Първата година ми върна картичка и снимка, обул се беше и работеше. Но след това не му ги даваха явно, крадяха му ги от портала и ги продаваха в Ebay, така правят всички в Америка, защото са мошеници.

Няма да отида до Белоградчик да го видя, нека той да дойде при мен, знае къде съм. Те сега всички ни следят с чипове, ще ме открие. Не искам да се натрапван, най-грозното е да отидеш нежелан някъде."

Така завърши разказа си бат Жоро, дояде моркова и отиде да гледа мач от световното.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉