Бийтълс са наши, български бръмбъри, отговори генералът от УБО

Лятото на 1967 година. В централата на Комсомола цари напрегната атмосфера, днес е събранието, на което ще се дава отчет за подготовката за бъдещия Младежки фестивал в София. 

Самият Тодор Живков е на гости, заедно с част от ЦК на Партията. Задачата е сложна - фестивал, който да покаже, че България е силна и могъща държава, да впечатлим младите хора от цял свят, да спечелим приятели. 

Живков слуша, прави си бележки в малко тефтерче. Мълчанието му е нетрадиционно, свикнали се да се отпуска. Но днес не му е ден. Притихнала е и свитата му от партийни велможи.

И тъкмо когато заседанието е на път да приключи, Живков внезапно стана.

- Другари, имам въпрос. С акордеони и песни за бригадири ли ще спечелим гостите от Запада? С хора и народни оркестри?

Все едно хвърли бомба, но той го можеше.

- Това ли слушат вашите деца у вас, другари? Я да не припомням, че на един сина му учи в Лондон и има по-дълга коса и от майка си...

Това явно беше честа шега и партийните функционери се позасмяха, което отпусна атмосферата.

Зевзекът Пенчо Кубадински подхвана:

- Да поканим Бийтълс, другарю Живков!Ще им скрием шапката на всички, особено на съветските другари.

Живков се усмихна, най-накрая.

- Че поканете ги, такива идеи искам, а за парите - на строг отчет, лично при мен.

Изминаха няколко привидно спокойни месеца, в които обаче течеше напрегната работа на няколко фронта. Външното министерство, като най-бърза и адаптивна връзка на България със Запада, правеше всичко възможно за контакт с Ливърпулската четворка.

Засега всичко удряше на камък. Не искаха, бяха заети, не можеха. Всички си късаха нервите с тях, но заедно с това припяваха и She Loves You. Операция Бийтълс изглеждаше провалена, когато изведнъж пристигна помощ от съвсем неочаквано място - Румъния. Оказа се, че бабата на Ринго Стар е румънка, всички бяха впрегнати да открият връзка, такава се откри. След това, по стария балкански начин, някой помогна, Ринго прие присърце идеята да убеди останалите. 

Бийтълс трябваше да пристигнат инкогнито, а също така и инкогнито да излязат на главната сцена. Частният им самолет беше се вече приземил, пред него стояха 6 коли на УБО, с цял кордон милиционери. Бийтълс стояха вътре в самолета и само надзъртаха през малките прозорчета. Настроението беше страхотно, милиционерите молеха за възможност поне да докоснат Бийтълс.

Изведнъж от далечния край на летището се появи кордон от 12 черни Волги, които бързо пресичаха пистите и идваха към частния самолет на Бийтълсите. Като студен вятър в летен ден се разшумя "КГБ идват" и УБО изскочиха извън колите и застанаха пред милиционерите. Тук щеше да става нещо, нещо не добро. Руските тайни служби бяха усетили какво възнамеряват да направят Българите и искаха да го спрат. Не можеше Бийтълс да дойдат първо в София, правото беше на по-големия.

По радиостанцията Живков нареди - "Да излитат, не можем да гарантираме безопасността им!", офицер от УБО размаха черно флагче и частният самолет на Бийтълс изведнъж започна да се подготвя за излитане отново. Волгите наближаваха, а към тях бързаха тичайки милиционерите и УБО, като жив щит пред руските "другари". КГБ спряха, от тях излезе преводач и офицер.

- Идваме да проверим самолета, има твърдение, че там има Бръмбъри (така кодово наричаха Бийтълс).

- И да са бръмбъри, това са наши, другарски бръмбъри, приятели на България - отговори генерал Тенев, началникът на структурата.

Бийтълс вече бяха във въздуха, прощаваха се с България. Тодор Живков се усмихваше тъжно и гледаше морето от млади хора по улиците на София. Можеше да бъде и по-добре, но руските другари... Нищо, вече им беше простил. Знаеше, че след като научат истината, Бийтълс никога повече няма да посетят друга страна от социалистическия лагер. Под напора на преживения стрес, Бийтълс се разпаднаха след няколко години. Ринго Стар инкогнито посети България на един Ален Мак и много му хареса.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉