Спомени от соца: С трабант на почивка в България - разказва писателка от ГДР

Марен Шварц е известна авторка на престъпни романи в Германия. Но последната ѝ книга е в несвойствен за нея род: писателката споделя за пътуването си до България през 1988 година. Заедно със брачна половинка ѝ обикалят страната с трабант. Марен си спомня за тези хубави моменти в изявление за:

- В пътеписа „ И през лятото към България " разказвате за своето пътешестване в България през 1988 година. Защо решихте в този момент да публикувате тази история?

- С наслаждение щях да обявявам пътеписа и по-рано, само че едвам тази година съумях да убедя издателство, че историята си заслужава да излезе на хартия. Случайност е, че издаването съответства с отбелязването на 30 години от рухването на Берлинската стена. При всички положения нямаше по какъв начин съвпадението да е по-подходящо.

Все отново пътеписът разказва една дребна част от историята на Източна Германия, записана в дневника на моя брачен партньор по време на пътуването и въодушевила ме да основа книгата. Завърших я няколко години след края на пътуването, само че ми лиши време да намеря издателство, което да я разгласява.

През март 2019 година по време на Панаира на книгата в Лайпциг съумях да се срещна с представител на едно издателство от Радебойл. Шест месеца по-късно продуктът на нашата взаимна работа беше по книжарниците.

- Пътували сте до България през Чехословакия, Унгария и Румъния. Какво обаче Ви впечатли в България и за какво решихте тя да е във фокуса на историята?

- Поради лимитираните ни благоприятни условия да пътуваме, България беше страна, за която ние, жителите на Германска демократична република, копнеехме. Там имаше всичко, което беше належащо за една хубава отмора: високи планини, южно слънце, безкрайни плажове, диви заливи, сантиментални риболовен села…

Ние към този момент познавахме България. Предишната година бяхме взели участие в екскурзия по линия на организацията за юношески туризъм на Германска демократична република, в границите на която посетихме Бургас. Градът толкоз ни впечатли, че поискахме да научим повече за страната и хората.

- Беше ли мъчно да се разбирате с локалните?

- Общувахме с тях на съветски - езика, който беше част от образователната стратегия за всеки възпитаник в Германска демократична република. Когато срещахме усложнения, използвахме британски. Някои българи знаеха и немски.

- Ако би трябвало да посочите един акцент на пътуването си, кой би бил той?

- Това е сложен въпрос. Имахме голям брой хубави прекарвания по време на пътуването си. Две неща ни направиха изключително мощно усещане: планината Рила и Рилският манастир и моментът, когато най-сетне достигнахме задачата на пътуването си - Черно море.

- Планирате ли още веднъж да посетите България? Ако да, къде сигурно ще отидете още веднъж?

- В фамилията ми приказваме постоянно и с наслада за България. Когато гледаме многото хубави фотоси от нашето пътешестване, се разсънва желанието още веднъж да отидем там. Знаем, че пътуването, което направихме тогава, е допустимо и през днешния ден.

И все отново няма да е същото, както в тези топли дни в разгара на лятото на 1988 година Първо, тъй като измененията преди 30 години повлияха и на онази България, която ние помним. Също по този начин, тъй като някои от хората, които срещнахме, са напуснали страната или към този момент не са измежду нас.

(Марен Шварц помоли да предадем и това нейно предпочитание: По време на пътуването си в България тя се сприятелява с българско семейство – Стоян и Жечка Стоянови, с които доста желае още веднъж да откри контакт. От нейно име тук се обръщаме с молба към двамата да се свържат с нея/с нас, в случай че прочетат това изявление, означават в умозаключение от Дойче веле)

Източник: blitz.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉