С четири куршума в гърба точно на 8 декември 1980 години, Марк Дейвид Чапман слага края на живота на великия Джон Ленън

Денят на убийството на Ленън не остава безпаметен и за младите хора в комунистическа България. На 8 декември 1986 г. група ученици от столичното 31-во Средно училище за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“, по-известно като Бастилията, окупират ул.“Граф Игнатиев“ и на стената на бившия Софийски нотариат дръзват да поставят цветя в памет на легендарния бийтълс. Пред очите на тоталитарната власт оставят и своите послания, написани на английски език:

„Джон, ние сме с теб! Джон, обичаме те!, 

превръщайки Стената в негласен паметник на свободата. 

Проявявайки смелостта да изразят открито отношението си към своя кумир, въпреки наложените идеологически норми, тези момчета и момичета се превръщат в родоначалници на традицията да отдаваме почит на свободния човешки дух, в чийто символ се бе превърнал Джон Ленън. 30 години след убийството на душата на „Бийтълс”, през 2010 година, по инициатива на български рок музиканти, начело с блус-легендата Васко Кръпката на Стената на Джон Ленън поставят и негов барелеф.

Днес може би малцина си спомнят историята на бунтарите от Бастилията. Памет за нея пази Маргарита Цонева* - бивш директор на училището, чиито възпитаници са същите тези джонленънци. За тях тя си спомня с огромно умиление и гордост, но и с много болка и обида.

Съдбата я среща с умни, будни и увлечени по музиката на Бийтълс деветокласници. Ливърпулската четворка е станала техен кумир, вдъхновила младежите да направят състав, който всеки ден в голямото междучасие изнася петнадесетминутен концерт с музиката на "Бийтълс". В онова време на табута за всичко западно тези техни плахи пориви за свобода, желание за изява на младежкия им дух, вместо да будят възторг и подкрепа, се сблъскват с репресивните партийни и държавни органи в България. А постъпката им на 8 декември, обявен за ден на Софийския университет и празник на студентите, за хората от властта е нещо осъдително и позорно. За тях тези тийнейджъри са на най-големите нарушители на реда и законността, бунтовници срещу социалистическата идеология.

Попаднали в полезрението на репресивната машина, 15-годишните момчета и момичета  са подложени на неимоверни репресивни мерки. 

Принудени са всеки ден да ходят в милицията да се разписват. Родителите им са порицани и наказани да заплатят една значителна сума, за да бъдат заличени „позорните им послания“, изписани върху стената на нотариата, която е „социалистическа собственост“. Унижени и омерзени, родителите им остават безмълвни, с наведени глави, но не от срам заради постъпката на децата им, а от страх, че един младежки порив за свобода може да сложи „черен печат върху бъдещето им“.

Репресивната машина на тоталитарния режим не спира до тук. Случката все повече придобива идеологически характер. От Комсомола настояват за изключването на „нарушителите“ и да получат най-строги наказания за противозаконно държание от Педагогическия съвет. Но както във всяка приказка за доброто и злото, и тази история има своята щастлива развръзка. Бунтарите от 9-ти клас получават подкрепата на своите приятели и съученици. Убедени в тяхната невинност, зад тях застават повече от техните учители. А директорката на училището води истинска битка с тесногръди чиновници и надъхани идеолози на партията. Със стихосбирка на Джон Ленън в ръка тя пламенно защитава своите джонленънци, опитвайки се да докаже, че всеки човек има право да бъде себе си и отстоява своите идеи и ценности.

Свидетели на този „хулигански“ диспут тогава случайно стават журналистите Екатерина Генова и Еми Барух. Изненадани, но и истински въодушевени от случилото се те стават истински съмишленици на бунтарите от Бастилията. Вълнуващият разказ става повод за обществена дискусия във в. “Поглед“, в която отзивите са повече от положителни. След това влиза неофициално в афиша на театър „Народна армия“. Там в продължение на месеци всяко представление започва с увертюра – артистът Ицко Финци разказва, на фона на подходяща музика, ученическата история на бунтарите от Бастилията. И няма как тя да не е докоснала сърцата на тези, които са провидели в тези толкова чисти и искрени момичета и момчета надеждата да променят порочния и измислен свят, в който трябваше да живеят милиони българи.

Ехото от бунтарския им дух стига и до музикантите на станалата вече много популярна българска банда „Щурците“. Сам Кирил Маричков се среща с тези смели и жадни за познание млади хора, за да си говорят за трудния, изпълнен с изпитания и разочарования път на Бийтълс, за трагичната съдба на Джон Ленън.

Финален акорд в трогателната история за джонленънците от Бастилията поставя документалният филм на Искра Йосифова „Стената“, видял бял свят през 1989 година. Разказана правдиво и искрено, към нея не остават безразлични хиляди свободомислещи и търсещи промяна хора в България. А героите на филма – отварят нова страница в най-новата история на България.

На 8 декември 1986 година смели възпитаници на Бастилията в София правят своя избор – вдъхновени от музиката на „Бийтълс“, с един изстрел убиват „страха от един мракобесен режим“, изричайки безмълвно: „Искаме да бъдем свободни хора!“ ...вдъхвайки нов живот на своя кумир от Ливърпул.

*Есето на Маргарита Цонева може да прочетете в авторската й книга „Чуто, видяно и преживяно“ на изд. „Пропелер“.

Източник:"Фактор"

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉