Как Дядо Мраз и Тодор Живков спасиха света от ядрена война

Тодор Живков не беше чест гост на срещите на Големите лидери. Още млад партиен кадър, той бе известен със своята гъвкавост и устойчивост на всякакви промени. Дори руските другари с интерес следяха всяка негова дума и се подбутваха "Ей сега пак ще ни преметне..."

Затова не го допускаха до големите събития, но той все успяваше да си вземе покана и да се появи изненадващо с неговия стилен костюм, произведен от завода в Троян, винаги усмихнат и с двама преводача. Защото незнанието му на чужди езици бе по-скоро поза, Живков знаеше прекрасно руски, а по време на партизанските години бе изкарал курс по самоучител по английски, немски и испански. Двамата преводачи и охраната от УБО бяха по-скоро параван, зад който той можеше да вдъхне малко въздух и да отговори на труден въпрос, а такива имаше много.

1973 година беше бурна за света, а лидерите на големите държави отчаяно търсеха път един към друг. Президентът Никсън в Америка търсеше формалното одобрение и разговор с лидера на СССР, защото войната във Виетнам току що беше приключила, а Съветите не бяха особено щастливи от това. Формален повод за среща се оказа едно представление на Болшой Театър в Париж, на което уж случайно щяха да се срещнат Брежнев и Никсън. Случайно, така го планираха службите на двете страни, без журналисти и без медиен шум. Беше почти края на декември, студено време, насред горещ необявен конфликт между двете системи.

Постановката още течеше, когато тайните служби на САЩ и СССР заградиха проходите към голяма зала за конференции в театър Париж. Към залата се запътиха и двамата президенти, от двата отдалечени края на театъра. 

Срещата започна с протоколен гаф - нямаше достатъчно столове за руската делегация. Брежнев беше вкарал достатъчно алкохол, Никсън беше изнервен - а обвиненията не закъсняха. Уж опознавателната среща между световните лидери щеше да се превърне в основание за скандал. Тоновете на агресия бяха осезаеми във въздуха, когато изведнъж зад една от колоните в огромната зала се показа...Тодор Живков. Ухилен, със стилния костюм от фабриката в Троян, с двамата преводачи. И приближавайки, той извика силно: Здравствуйте!

Преводачите на Никсън започнаха да превеждат, а хората от ЦРУ шепнеха в ухото на Никсън "Това е Тодор Живков, президентът на България, но какво търси той тук?"

"Другари, Господа,попаднах случайно тук и видях приятели! А на приятелите дядо Мраз носи подаръци"

Бързо от колоната се появиха няколко девойки в български традиционни носии (всичките с ранг капитан от ДС) и поднесоха на Никсън и на Брежнев големи кошници. В тях имаше всичко, което българската земя беше дала - жълти круши, сочни луканки, топли питки и бъклици с вино и ракия.

Лидерите замълчаха, защото от Живков струеше ярка светлина, като човек - ангел, дошъл от небето, за да спаси света.

- От дядо ви Мраз е това, ха, Льоня, наздраве! Ти обичаш нашата ракийка. Ричард, ти по-полека, не знам дали ще ти понесе, да ти нарежат луканка Петрохан, тя е много хубава за мезе.

Тодор Живков седна на масата до лидерите, които разтвориха кошниците и подредиха всичко на една трапеза. Той дъвчеше круша, усмихваше се и на него му се усмихваха всички. Вътре в главата му течаха милиони сметки - какво, ако световните лидери му се разсърдеха и решаха с една или две бомби да унищожат България?

Нямаше как, защото и те се усмихваха. Охраната на Никсън му наряза луканката Петрохан, Брежнев вече ядеше втора питка и беше преполвил ракията.

Светът стоеше на една маса, благодарение на дядо Мраз от Правец, който с даровете си спаси световния мир.

До сутринта офицерите от охраната на Никсън и на Брежнев се чудиха как е успял Живков да се скрие с още 10 човека зад една колона. Смятаха, гледаха с лупа, чудеха се. Само един офицер от КГБ успя да го обясни "Помня го още от срещите със Сталин. Даже и той се чудеше, откъде изниква този човек, все усмихнат. Гъвкав, все едно от гума направен!"

В това време вече Живков летеше към България, имаше неотложна задача - в 9 часа сутринта да открие първата детска градина в град Павликени, построена изцяло от труда на комсомолци и партийци. Лека дрямка го оборваше, но той пак стоеше неспокоен - притеснен за бъдещето на света.Вижте още:Последното новогодишно обръщение на Тодор Живков 1988 г.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉