Коледата на Живков или първата официална коледна нощ в НРБ

 

Снимка:168chasa.bg

Шумът от банкета на Политбюро постепенно стихна и посетителите в залата започнаха да се гледат в недоумение. Набързо отпратиха танцовите ансамбли с автобусите, паркирани пред планинската резиденция. Политическият елит на България не знаеше какво да направи - Главният, другарят Живков, се беше измъкнал тихо от шума и суетата и стоеше на терасата. Първи отсъствието му забелязаха Гриша Филипов и Милко Балев, които тихо започнаха да го търсят с поглед. Охрана му също я нямаше, което хем успокояваше, хем притесняваше хората от ЦК. Някой ги сбута и го видяха през прозореца - сам на терасата, на метри от охраната, която стои под декемврийския сняг и също не знае какво да прави.

Някой го беше обидил? Беше му лошо? Случваше се нещо в държавата?

Притеснението завладя празнуващите, шумът затихна и всички се смълчаха. Пенчо Кубадински и Добри Джуров, стари бойни другари на Живков, решиха да излязат на терасата.  Всички други се скупчиха на тясната стъклена врата.

- Другарю Живков, ще настинете, как така? - фамилиарно пое Кубадински.

- Тоше, как си, какво става, да не ти е лошо нещо? - подаде и Джуров.

Живков се обърна към тях и те двамата бяха готови да се закълнат, че това в ъглите на очите му не бяха разтопени снежинки. Беше трудна поредица от години. И в политически, както и в семеен план.

- Стоя тук на вятъра, студен вятър идва от севера, от Съюза. Почват промени.Всичко ще се промени, а ние готови ли сме? - отговори на въпроса с въпрос Живков.

И двамата стояха учудени, че обичайният оптимист и зевзек подема такава тема.

- Да, другари, имаме ли какво да ни стопли, съхрани или студеният вятър ще ни отвее? И след нас нищо...

В банкетната зала вече отсервираха всичко, радвайки се, че ще могат да занесат нещо и у дома. От резиденцията се изви опашка със западни автомобили, в които партийни ръководители недоумяваха какво се е случило. Започваше нещо, но какво...

Течеше спешно заседание на Централния комитет на БКП 

В студената зала за събирания (не бяха очаквали, че ще им потрябва точно тя) бе събран целият Централен комитет. Леко изтрезнели, те слушаха в недоумение...

- Другари, на народа му трябва надежда, топлина, да има около какво да се обединим, защото студеният вятър...Усещате ли го го, другари? Мен ме сви и ми стана страшно. Трябва ми и вяра. - бе болезнено откровен Живков.

И след това зазвъняха телефоните, първо на директорите, после те звъняха на главните редактори, печатниците, телевизията. Всички бяха учудени, но и обнадеждени. 

Случваше се нещо ново 

За първи път - във вестник "Работническо Дело" излезе малка статия със съвети какво да се подготви за вечерята на Бъдни вечер. По телевизията показаха рецепти за постни ястия и говореха за това колко е важно семейството да се обедини около трапезата на този празник. На комсомолците беше забранено да спират хората, които искат да отидат на църква. Православната църква не знаеше как да реагира на това чудо. Работниците получиха три почивни дни в повече, маскирани с три поредни съботи за отработване, но това беше наистина чудо за тях. Хиляди календари бяха препечатани, за да се отбележат Бъдни вечер и Коледа на тях. Падна сняг и за първи път в Народната република се празнуваше Коледа и Бъдни вечер. Официално, защото допреди броени дни, никой не можеше и да си представи това.

Студеният вятър, поразил другаря Живков, даде топлина и светлина на милиони български семейства. И вяра, без нея не можехме да продължим.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉