"А бяха времена". Нямаше интернет фейсбук, инстаграм ,туйтър и другите социални мрежи. Децата играеха до полунощ пред блоковете в кварталите където живееха без да се притесняват родителите им и ги търсят. Нямаше ги всичките мизерни средства за друсане които съществуват в днешно време. Емоции незабравими мигове. моменти и времена които за много поколения българи си остават незабравими и незаменими с днешните.
Да играеш на джамини и кой имаше по хубава сирийки биренки или просто сачми метални беше неописуемо яко.
Да се целиш с фунийки и се преследваш в махалата с приятели беше луда работа.
За повечето момичета играта на дама и народна топка беше предпочитано.
Да се обикаля с Балканчето или Школника беше лудо препускане с часове из родния град или село.
Колко комшии и съседи деряха гърла докато им чупеха прозорците по грешка с прашките и жилките.
Скачането на въже беше също много любимо на всички ни, но играта на криеница с часове и търсене до побъркване беше най лудото от всички други игри.
Така минаваше свободното ни време усмихнати безгрижни щастливи от онова по истинско детство и живот без лимити. Някакси всичко беше по друго.
Добавете нещо друго ако съм пропуснал, но спомените ми са безкрайно много, ще спра до тук и се надявам и вие да имате много яки спомени от онова изминало детство и време.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук