17:29
В една голяма зала, като в театър, родителите водеха нас, децата, да се срещнем с Дядо Мраз. Той ни канеше по име, а ние трябваше да изпълним стихотворение или песничка. Той винаги оставаше доволен. Усмихваше се и обещаваше, че под елхата у дома, ще получим още подаръци.
Защото сме били послушни. На тези мероприятия, всички деца получавахме еднакви подаръци - момиченцата кукли, момченцата - автомобилчета. И торба със сладкиши, разбира се. Дни след срещата с Дядо Мраз, в друга голяма зала на предприятието, столова, доколкото помня, се провеждаше банкет за всички работещи и семействата им. Директор, началници на отдели, служители, работници.
Всички. Жива музика - българска естрадна, италианска, руска и Бийтълс. Тогава се влюбих в песента "Момиче" . Бях на седем, което означава, че е било 1975г.
Масите бяха отрупани с храна и плодове, музика, конфети, бенгалски огън. Смях и веселие. Доброто настроение не ни напускаше дълго време. У дома, за същинския Празник, се събирахме с роднини и приятелски семейства. Всеки носеше домашно приготвена храна.
Масата отново беше отрупана. Музика от грамофона - Лили Иванова, Емил Димитров, Том Джоунс, Джо Кокър - конфети и бегалски огън. Опърлени гирлянди. Много усмивки. И, разбира се, аромат на цитруси и южни плодове.
Галина Томова/Бургас
*в статията е ползвана илюстративна снимка от интернет
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук