По времето на соца пръскаха храните с ДДТ, а в зеленчуците имаше нитрати

През 50- години в България започва строежа на Голямата индустрия и Голямата химия, които замърсяват стотици хиляди хектара земеделска земя; злоупотребява се с азотни торове, с ДДТ, с пестициди и пр.Днес българите се оплакват от занижените стандарти на хранителните продукти. Каквото и да хване човек от витрината съдържа или опасен химикал, или е с ГМО. 

Всички ние казваме, че сегашните стоки са безвкусни и пълни с вредни остатъци от химически торове. После с носталгия си спомняме за вкуса на краставиците и доматите от едно време. Във всеки супермаркет ще чуете коментар за зеленчуците от рода на „Хем бяха по-сочни, хем по-полезни“…

Вкусът на храната може и да се е променил, но твърдението, че препаратите, с които днес аграрните културите се третират, са по-опасни от използваните в миналото вещества, може да се подложи на съмнение. В днешната статия ние ще разгледаме прекомерната и силно опасна употреба на ДДТ през 50-те и 60-те, за която повечето хора дори не подозират.

Нека първо разкажем накратко какво е ДДТ и защо химикалът е толкова вреден за здравето ни.

 

Дихлоро-дифенил-трихлороетанът представлява препарат за изтребване на всевъзможни вредители – от насекоми до мишки. Попадайки в организма на по-дребните животни, опасният пестицид води до моментална смърт. При консумация от хора обаче веществото се натрупва незабелязано в тялото, като постепенно води до появата на ракови образувания, както и до трайни увреждания по нервната система, цироза и дори психични заболявания.

Макар ефектите от ДДТ да са познати на човечеството от началото на 20-ти век, в България, както и в целия Източен блок, препаратът е широко използван до 80-те години. В първата половина на Социализма има дори няколко фрапиращи случая, при които с химикала е пръскано върху събраната и готова за продажба реколта.

През 1950-та година в хранителните складове на няколко места в България се появява напаст от гъгрици. Насекомите нападат зърнените запаси и за да се спаси огромното количество продоволствия с тегло около 250 хиляди тона, местните власти решават да напръскат целите хамбари с ДДТ.

От доклад на ДС, изваден наяве след падането на Комунизма, става ясно, че мерките, които държавата взима, са доста неефективни и натровената храна се появява на пазара.

От писмения документ разбираме, че пръскането на инсектицида директно върху зърнените пластове е одобрено от министерството, а не е решение на местните директори. Макар тогавашният главен инспектор на отдел „Хранителна защита“ да отрича заповедта да излиза от неговия кабинет, множеството донесения на агентите на ДС сочат друго…

Агенцията по Държавна Сигурност потвърждава, че пестицидът е използван неправилно, тъй като според техните информатори „Наблюдател“ и „Ташкин“ правилната употреба на ДДТ за третиране на растителни култури, отглеждани за храна, е само и единствено за обезпаразитяване на семената.

Самото използване на препарата става в няколко области – Русе, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Стара Загора. След разследване на предприятията става ясно, че в складовете на Града на липите е масова практика зърното да се пръска с ДДТ с цел ликвидиране на паразити, след това зърното се мели и се пласира из цялата околия. Такива „традиции“ са открити още в хамбарите на Горна Оряховица, Пловдив и Плевен. След изследване се оказва, че същата година от тези градове са излезли около 2 000 тона хранителни продукти, обработвани с опасното вещество.

Това не е единствения случай, в който химикалът попада в храната на българина през периода. Из цялата страна се е считало за безвредно люцерната да се третира с ДДТ и после да се дава за консумация на селскостопанските животни. Същите тези хранени с отрова крави и прасета попадат под формата на колбаси на трапезата на всеки един гражданин. Ние само можем да си представим какво количество от веществото е отнасяно от вятъра и дъждовете в заобикалящите всички селища ниви и стопанства.Самото обезпаразитяване на домове в градовете по времето на „Соца“ се нарича „дедетизация“. 

От средата на 50-те се обособява нов самостоятелен отдел към предприятието „Всестранни услуги“ (в София от 1951 г., а във всички окръжни центрове от 1957 г.) с интересното название „Дедетизация“, за третиране на инсекти и паразити по домовете на гражданите (не ще и дума името иде от „ДДТ“, дихлоро-дифенил-трихлоретан, препаратът с мрачна слава от най-ранната фаза на химизация на нашето селско стопанство). Съвсем друг проблем е фактът, че децата и възрастни са дишали отровния прах след всяко пръскане с пестицида…

Едва през 1984 г. се прави първия централизиран опит за държавен контрол над нитратите в българските зеленчуци, но три години по-късно, през 1987 г., партийна проверка установява, че контролът всъщност не е осъществен. 

Ето какво казва поверителен партиен доклад от 1987 г.:

 „Събрани и обобщени, разните изследвания на зеленчуци в пределите на цялата страна за времето от 1981-1986 г., наред с тези от проверките през май 1987 г., показват, че „в над 40% от взетите проби наднормено съдържание на нитратен йон в милиграми на килограм свеж продукт“. Докладът посочва още, че надвишаването на допустимите дози нитрати в различните зеленчуци варира в „от 0,4 до 16 пъти по-високи от приетите хигиенни норми“; а специално в детските храни с моркови количеството нитрати надскача цели 19 пъти максимално допустимите стойности за деца!Освен това, което виждаме на таблицата, можем да добавим и факта, че през 1986 г. в оранжерията на института „Н. Пушкаров“ столичната ХЕИ установила неколкократно в пъти по-високо съдържание на нитрати в произведеното, което и наложило цялата налична продукция да бъде унищожавана; става дума за института, който научно разработва и контролира торенето на зеленчуковите култури в цялата страна. (всички данни са взети от изследването на Иван Еленков „Нитратите и социализмът“52).

Това е далеч от носталгията по „чистите храни“, нали?!

Ползван материал от Георги Динев и снимки https://desebg.com/Източник:www.istoricheskidnevnik.eu

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉