Кариерата на Богдана Карадочева започва, когато е едва на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967).
Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс и връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни.
Васил Найденов е оден на 3 септември 1950 г. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си вижда години по-късно.
Васко Найденов/Кеца/ работи като пианист и вокалист десет години. От 1970 г. е във вокално-инструментална група „Златни струни“ (сформирана през 1969 г. в гр. София, с първоначално име „Явление 69“), като тогава Христо Ламбрев е бил вокалист и на клавишни инструменти, Румен Спасов е бил баскитарист, Йордан Караджов е вокалист, Иван Мишев е бил ръководител на групата и китарист, Борислав Мишев е бил на ударни инструменти, групата през 1972 г. участва в международния фестивал „Златният Орфей“ за поп-музика). През 1973 г. групата издава дебютната си самостоятелна малка плоча с 4 песни.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук