Такава практика е съществувала в Народна република България (НРБ) по време на социалистическия период, макар че не е била повсеместна или постоянна.

През социализма в България често е имало недостиг на различни стоки. Когато се очаквало доставка на дефицитни или търсени продукти, хората са формирали опашки пред магазините още преди отварянето им. В някои случаи, особено при по-малки магазини или в по-малки населени места, част от стоката е била оставяна отвън пред магазина преди отварянето му.

Това е било правено по няколко причини:

  1. За да се улесни зареждането на магазина.
  2. За да се покаже на чакащите клиенти какви стоки ще бъдат налични.
  3. Понякога за да се избегне струпването на много хора вътре в магазина.

Важно е да се отбележи, че тази практика не е била официална политика, а по-скоро неформален подход, използван от някои търговци. Освен това, не всички стоки са били оставяни отвън - обикновено това са били по-тежки или обемисти предмети, които не са били лесни за кражба.

Тази практика е била част от по-широката картина на недостиг и опашки, характерни за икономиката на НРБ през социалистическия период.



    По времето на социализма и плановата икономика у нас снабдителите от държавните предприятия понякога стоварваха стоката пред магазина още в тъмни зори,преди продавачките да са дошли и представете си..никой не си е помислял да открадне нещо!


    Представете си днес пред някой магазин в тъмни зори да се стовари стоката и да се остави бе никакъв надзор.Какво ли би могло да се случи?


    По спомени от 70-те години помня,че камионите снабдяващи магазините с кисело мляко оставяха касетките с мляко пред магазини и когато продавачките дойдат на работа за да отворят ги описваха и прибираха вътре.

    А вие какви спомени имате от това време?

    РЕКЛАМА:
    СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

    ВИЖТЕ ОЩЕ👇


    0 comments:

    Публикуване на коментар

    Коментирайте тук

    НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

    ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

    АРХИВ НА САЙТА

    Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

    КОНТАКТИ: