Когато на нивата беше най - вкусно

 

Всяко дете някога е яло,

на нивата върху одеяло, 

там, на засъхналата кал, 

каквото Господ е дал...

На кърпа, върху ствол, 

сланина с шарена сол, 

комат хляб, ухаещо мек

като душа на добър човек,

стръкче лук за разядка, 

с вода на сянка хладка, 

парче сирене с дъх на коза

и за десерт - грозд от лоза... 

И всичко това с любими хора, 

с усещане за сладка умора, 

всичко това с омаен захлас 

по думи, изречени без глас, 

които се чуват, ако се слуша

под сянката на дивата круша... 

А тя е още някъде в полето, там, 

но вече не е вкусно, защото си сам. 

Автор: Петър Донкин

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉