Когато се срина социализмъ ни обещаваха благоденствие и коренна промяна на живота

Промяна има, наистина е  коренна и е свързана най-вече с липсата на икономика и производство. С всичките му кусури соцът успя да изгради производствени комплекси, които напълно задоволяваха нуждите на страната ни, че дори даваха възможности за износ на продукция. Произвеждахме камиони в Шумен и леки коли в Ловеч.

В София имаше цял индустриален район, в който се намираха три гигантски производителни комплекса – ЗММ (Завод за металорежещи машини), „Фармахим“ - за производство на лекарства, и „Елпром-Енерго“ - за производство на електромотори, трансформатори и електросъединители.

 Безспорно челно място заемаше гигантът на родната индустрия „Кремиковци“, чиито работници се трудеха при подобрени социални условия - високо заплащане, безплатен транспорт, ранно пенсиониране, редица социални придобивки. 

Имаше заводи, пръснати равномерно из цялата страна, които бълваха продукция за родния пазар и за износ.

И до днес има домакинства, в които безотказно да работят автоматичните перални, произведени във Варна или телевизорите от Велико Търново. Влезте днес в който и да е от големите магазини за електроника, за бяла и черна техника и потърсете някаква българска стока. Няма.

Дори и една най-обикновена вътрешна антена за телевизор, която един технически грамотен човек може да измайстори с подръчни средства, не е българска, а е вносна. В същото време се чудим защо немските автомобилостроители ни заобикалят и предпочитат Турция. А една икономика, която не произвежда, е куха и обречена. С туризма и селското стопанство само не става. А и там се провалихме.

Петър Хараланов, София

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉