Спомен за лютеницата на баба която приготвяхме на огъня в селския ни двор

 

"Бих дал всичките тоблерони и банани на света !

За да мога още един път да въртя с голямата лъжица, под бавния огън в августовския следобед ,под звуците на щурчета, крякането на жаби, кокошки ,юрдечки и патки ....

Лютеницата на баба и майка!

Опитвайки я на коричка пресен ,изпечен от българска пшеница хляб и бучка сирене отгоре (от ръцете на баба ти )

Този вкус остава в паметта ти ....

Завинаги !

И изгаря .....

Такова нещо се оказа ,че е незаменимо !"

 /автор Веселин Иванов/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉