Когато нямаше мобилни телефони и социалната мрежа беше "Навън":Прибирай се вече,късно е"Мамо, може ли още малко? Да си доиграем!"

И милостивата майка, като види как са се заиграли така, че махалата подскача, отпуска още малко. И играта продължаваше..."Челик", "Стражари и апаши", "Замръзванка", "Кралю-порталю", "Капитане-капитане" - това са само една малка част от игрите, които изпълваха летните дни. А имаше още: "на ластик", дама...

Такова беше нашето детство - игри до късно, направо пред блока или на закътани местенца. 

Игри между банди, между цели махали. Игри до тъмно, докато ти виждат очите. Понякога си тръгвахме скарани на живот и смърт, но утре - пак започвахме наново, все едно нищо не е станало. Защото добрата игра е по-важна от всяка сръдня...

Игрите на нашето детство умират, защото почти никой вече не ги помни. Всичко с времето си, да, но нека децата знаят, че имат избор, че имат алтернатива на монитори, смартфони и социални мрежи.

“Защото най-важната социална мрежа на децата е играта с други деца на открито.”

Meri Nikolova:ФБ-Спомени от миналото 2

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉