Залягахме над уроците и спазвахме добро поведение, защото иначе следваха наказания.
Сутрин при влизане в училище дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, . След това се правеше уборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.
Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и пр. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер. Дежурният стоеше на вратата и когато другарката се зададеше, казваше „Клас стани, клас мирно“ и така стояхме, докато тя влезе в стаята, остави дневника на бюрото и каже „Седнете“.В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора си беше голям стрес, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.
Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Ред и дисциплина, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено. Ако някой ученик имаше много отсъствия, идваше без домашни, се викаха родителите. Ако продължава, се намаляваше поведението и като крайна мярка следваше преместване в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.
Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.
В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше много далеч от училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – при директора и намалено поведение.
ФБ-Спомени от миналото 2/Meri Nikolova
Отказах се да бъда повече даскал. Опасността да се окаже вярна поговорката за зеления кон и умния даскал ме отблъсна! Продължих да работя по специалността си. Конструирах електрона апаратура. Работих в завод, ремонтирах електонни системи в АЕЦ- Козлодуй и още доста неща за цели 43 години! Но от сина си имах представа за училището след 1990 година. Голяма разлика с моето училище!! Ние имахме "вечерен час" - след 20 часа ни бешв забранено да сме извън дома! Абсурдите на социализма!! А класната на сина ми ги водеше колективно на дискотека след 21 часа!. Но помня и колко натъпкана и тежка беше раницата му. Още от втори клас- учебници,тетрадки, помагала..... И като разгледам учебника му по физика за девети клас се изненадах на академичното ниво с което е писан. Все едно моя учебник по физика в първи курс студент в ВМЕИ.
ОтговорИзтриване