8:36
За всеки от нас, които сме били войници - деня на влизането в казармата беше специален. На никого не е било лесно /вероятно с малки изключения/. Спомняме си и до ден днешен първите дни. Събуждането в 5.20. Физзарядката. Високите команди. Маршируването по плаца. Апетита. Умората.
Мигновеното заспиване. Опознаването ни. "Увисналите носове" от получено или неполучено писмо. Спонтанното сприятеляване. "Войната" стари-млади. Шиенето на якички. Допира до леката материя на лятната униформа. Новобранското "самочувствие". Отпуснатия колан като "стара капа". Калната пот по време и след тактика. Смазка за автомата. Боята за обувките. И така две години до радостта - Уво! Но си струваше.
Казармата беше най-добрия университет за бойна дружба, взаимопомощ, мъжество и проверка на собствените сили.
Учеше да уважаваме реда, да можем да защитаваме себе си, близките си и Родината. Да боравим с оръжие, нещо, което в този объркан и непредсказуем свят ,днес, е необходима наука. Всяка минута от воениклъка си заслужаваше и никакво друго учение не може да замести това.
Иван Божков/София
Не зная за вас, но аз в родната казарма се научих да крада, лъжа и много бързо да преценявам как да не се набутам с работа.
ОтговорИзтриване