18:13
Денят започваше още от около 5ч. По тъмно. Дядо ставаше рано, вземаше дървената лопата - гребло, и изриваше снега от пътеките, докато шарките на плочките се виждат отчетливо. Отстрани се натрупваха големи купчини сняг. Ние с брат ми спяхме под дебелите завивки, а печката в стаята беше “Вулкан”. Бяла, висока колкото мен /в трети клас си спомням, че не можех да видя горната й част/. Въглените в нея пазеха топлината от нощта.
Закуската беше попара от препечени филии хляб, натрошени в паница, парче краве масло, 2-3 лъжици захар , сирене и липов чай.
После пада едно метене на “спалното” на кокошките, цепене на дърва, зареждане и чистене при козата и магарето, още изриване на снега, тайна дегустация /само с дядо/ на виното в мазето. Със стъклено бурканче от кисело мляко. От онези, дето ги покриваха навремето с алуминиева капачка.
Обедните и вечерните ястия на баба бяха истинско вълшебство…
Помагал съм на баба и в късния следобед при преденето на овча прежда. Тогава най-много ми се доспиваше.
А по стария лакиран радиоприемник “Хармония” най-често звучеше една песен “мила ваканция…” Вечерта беше пълна с коментари от деня, заръки за утрешният ден, вкусотии на масата и пращенето на дървата в печката.
Който не го е преживял, е пропуснал.
Алекс Недялков
Предполагам,че става въпрос за служители на мелница Вапцаров през 1968 година.Баща ми е работил точно по това време в тази мелница и аз имам детски спомени,че сме били на почивка цялото семейство на Паничище в тази станция.
ОтговорИзтриване