Как и защо станах член на БКП през ...2002 година

Понякога стресът води до копнеж по екзотични преживявания. Тръгваш да обикаляш света, да събираш календарчета или нещо сходно - каквото ти отговаря на възможностите. Като противовес на скуката, през 2002 година аз станах член на БКП - Комунистическата партия на България, тогава водена от Владимир Спасов. 

Тогава той беше чест герой по различни предавания, даваха му думата и създаваше пълен хаос - с про-сталинистки и подобни изказвания. Викам си, надали може да е така зле, но ще е забавно.

И в края на 2001 година им писах хартиено писмо, напечатано на пишеща машина. Стилно, до скъсване. Декември месец ми се обади областният на партията, направихме една среща, която преизпълни очакванията ми за забавление - Ванга, екстрасенси, извънземни, Сталин, "Живков е ренегат", "чакаме нова национализация". Викам си, че купонът без мен не е купон. Подари ми джобно календарче със Сталин.

Не помня особено добре процедурата по приема, поради заетост я минаха дистанционно и в средата на януари ми връчиха членска книжка, заедно с огромен наръч от календари за 2002 година (и минали години) - с класически сюжети - Сталин, Вълко Червенков, Мао и подобни. Да съм ги раздадял "да набирам комунисти".

Партийният ръководител беше болезнено искрен: "В града има един комунист - ТИ. Намериш ли още един, ти веднага ставаш партиен секретар, а той редови партиец!".

Замислям се, че подобна е ситуацията и в днешни времена и касае доста партии, понякога и парламентарно представени. Но това е друга тема.

С календарите направих най-разумното нещо на света - започнах да ги продавам. Много фирми украсих с календар, на който Сталин стои зад бюро, а под него пише с червени букви "Кадрите решават всичко". Вечен сюжет, дори и за 2023 година.

И както в оня виц за евреина, който продал позивите - продадох календарите, включително и старите.

Живеех си щастливо, тролейки с картата ми от БКП, докато другарят секретар не започна да звъни и да иска пари. Да сме подкрепяли партията - да абонирам с мои средства училища, пенсионерски клубове, да ходя да търся митичния "втори комунист". За да се издигна, не заради друго.

С целия ми акъл, щипейки се, за да не се изхиля, съвсем сериозно му казах, че от няколко седмици ме преследват хора от СДС и се опасявам, че ми е разкрита тайната, че съм комунист.

Той го прие съвсем сериозно и каза, че ще подаде в ЦК, за да решат какво да правят. След това ми позвъни да каже, че ще ми изпратят от София проверени другари да ме пазят. Отвърнах му, че аз съм само скромна единица на движението и вероятно е по-хубаво да стоят в София и да подготвят революцията. Той изхъмка нещо, попита ме за членския внос, а аз му казах, че съм материално притеснен и някой друг път да се обади.

Не пропусна 2-3 пъти да се обади, при което ми излизаше пак с членския внос и вноските за абонамента, а аз му благодарях, че пред входа ми денонощно стои патрул и съм сигурен, че това е от Партията. От сегашна гледна точка, какво ли не е чувал тогава човека, вероятно може да му се е струвало възможно. Всеки път ме напираше смях.

Около юни месец 2022 година в броя на "Работническо дело" ме споменаха като "изгонен от партията на Конгреса". Взех си една бира и си я изпих бавно, за да усетя пълната сладост от това да съм дисидент в БКП. Хубаво усещане.

Сега ще си кажете "Тончев, пълен идиот си!" и много вероятно сте прави. Аз много се забавлявах, но имах и още една цел - ваксинация. Като минеш през целия цикъл и видиш какви са кукувци така наречените "политици", много по-трудно даваш доверие на поредния месия. И за мое щастие, над 20 години успях да се задържа безпартиен. Не знам дали ще е още дълго време, пълно е с клоуни, а човек не трябва да страни от доброто забавление.

Ивайло Тончев

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉