В памет на Стефан Данаилов и Григор Вачков

На 9 декември 1942 г. в София се ражда най-популярният български актьор Стефан Ламбов Данаилов. Майка му е от Ловеч, а баща му - от Родопите, с. Райково.Мечтата му -  да стане моряк в гражданския флот.

Актьорската си кариера – снима се като ученик във филма "Следите остават". 

Актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му Росица Данаилова, го съветва да следва във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. 

Състуденти – Лиляна Райнова, Меглена Караламбова, Йосиф Сърчаджиевм, Стефан Мавродиев и други.Завършва актьорско майсторство - във висшата театрална академия „Кръстьо Сарафов“ – София през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър "Н.О.Масалитинов“.

Театрална кариера – повече от тридесет години в трупата на Народния театър „Иван Вазов.

Играл е на сцените и на другите големи театри в България – Пловдив – Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“, Театър 199, Сатиричен театър „Алеко Константинов“. 60 централни роли - в „Коварство и любов“ (Шилер), Камий Димолен от „Делото Дантон“ от Пшибишевска, постановка на Анджей Вайда, Стайло от „Банзи е мъртъв“ (Етол Фюгърд), Едмънд от „Дългият път на деня към нощта“ (Юджин О’Нил), Чадски от „От ума си тегли“ (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от „Бесове“ (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Шейлок от „Цената“ (Артър Милър), Александро Медичи от „Лоренцачо“ (Алфред дьо Мюсе), Дантон от „Смъртта на Дантон“ (Бюхнер), Тригорин от „Чайка“ (Чехов), „Декамерон“, „Енигматични вариации“, „Жените на Джейк“.Първите му роли в киното са във филмите "Понеделник сутрин", "Морето" и "С дъх на бадеми". 

Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма "Първият куриер", но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма "На всеки километър" (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в "Князът" и "Черните ангели". За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. 

Театър Българска армия - 1973 г. – присъединява се към трупата на Театъра на Българската армия, 1979 г. постъпва в Народния театър "Иван Вазов", където играе до смъртта си. 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ , където е доцент от 1996 г. и професор от 1999  г.Филмова кариера - След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. 

Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на "по-различни персонажи", изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов "Иван Кондарев".10 ноември 1989 г. - налага му се отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на "Лоренцачо” има шумен успех.Ролята в италианския сериал "Октопод", където си партнира с Микеле Плачидо, го прави популярен и в чужбина.1994 г. създава фестивала „Сцена на кръстопът“ – Данаилов е съосновател и вицепрезидент на фондация "Авансцена", от 1996 е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

 Избрани награди: "Паисий Хилендарски", орден "Стара планина" за заслуги към културата и изкуството на България, Аскеер, Икар и други.

Политическа дейсност - участва активно в обществения и политическия живот на страната. Като депутат в 39-ото Народно събрание от Коалиция за България той председателства Комисията по култура. Министър на културата. Определят го като най-успешния министър в коалиционното правителство.

Григор Вачков

Григор Вачков, или както го наричат колегите Гришата учи в лозаро-винарско училище в Плевен, а после завършва ВИТИЗ през 1955 г., след което става член на колектива на Държавния сатиричен театър от самото му основаване. Работи във винпром и яйцекомбинат в Левски (1950 – 1952). Играе във Врачански народен театър (1955 – 1956) и Сатиричния театър (1956 – 1980). Работил е в Българско радио в седмичното предаване „Наслука“.

Дебютът му в киното е през 1960 г. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1969 – 1971). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер. Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са Последно лято (1974) и Мъжки времена (1977). Последният му филм е Мера според мера (1981), в който неговата роля остава недовършена.

Член на СБФД (1965) и САБ.

В нощта срещу 12 март 1980 г. Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва без да дойде в съзнание.

Награди и отличия

Златен медал за мъжка роля за превъплъщението си в Иван Ефрейторов от филма Последно лято на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, Италия, 1974

Наградата за мъжка роля за ролята на Банко във филма Мъжки времена от Фестивала на българския игрален филм – Варна, 1978

Заслужил артист

Народен артист (1978 г.)

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉