Как копахме 10 дни градинки след пиянски побой в чирпанска дискотека през 80-те

Чичо Митко бе дърводелец със златни ръце. Обичаше работа си и във всяка къща на Златна Ливада имаше по нещо от него - шкаф, маса, сандък. Той беше един от малкото цигани тогава в селото, който имаше най-чистата къща и огромно семейство, учтиви, скромни. Вече беше на възраст, а Златка беше най-малкото му дете. По онова време - на 19, заедно учехме с нея в Чирпан в гимназията. Златка беше неземно красива, съчетала черните очи на чичо Митко и буйната кестенява коса на майка си. Кой бях аз ли? 

Иван от Теневите, буйният род на хулигани, разбойници, войводи и четници. И тогава - съученик на Златка. Всяка сутрин с нея пътувахме с рейса и вечер се връщахме. Чичо Митко ми имаше огромно доверие и ми казваше, че косъм не трябва да пада от главата й. Защитавах я от всички, а тя ми помагаше с уроците. Защото там изоставах, поне в сравнение с нея - отличничката на класа. Харесвах  я, но не знаех как да й го кажа. Срам ме беше, защото я усещах повече от сестра. 

Училището завършваше и най-накрая събрах куража да я поканя на дискотека в Чирпан. Исках да й призная за моите чувства, въпреки, че не знаех какво да й кажа. Разбирах от футбол, от мотори, но не и от жени. Поне така бях тогава. Вечерта беше важна, аз се бях нагласил с нови дънки, тя с красива рокля. Изглеждахме възрастни.

Вечерта започна добре, изведнъж Златка се натъжи. Запитах я какво се е случило? Оказа се, че пиянска компания я е обидила с "мръсна ц*га*ка".

Внезапен приток на кръв в главата ми, хванах едно шише с вино (бяхме пили малко), излях виното и го скрих в ръкава. Зад чупката на Г-образната зала стоеше въпросната компания - трима на около 25-35 години. Много пиян гигант и още двама, порядъчно подквасени, но по-слаби. Приближих ги, а те дори не ме забелязаха, обсъждаха как искат да ....моето момиче. Прецених, че гигантът трябва да е първият и просто му разбих шишето в главата. Докато се освестят двамата около него, той падна в безсъзнание на земята. Внезапно отрезнях, затичах се да извадя Златка от залата и да тръгнем бързо към село с такси. Но не бяхме достатъчно бързи, още в предверието отгоре ми скочиха двамата,с някакви летви в ръце и пиянски закани. Златка се разпищя, а аз откъртих една дъска от стол започна някаква страшна битка. В първата минута се блъскахме по стените, в следващия момент в боя се намесиха още хора и стана наистина страшно. Десетина човека, които се бият в тясно предверие. Изпочупихме прозорците и боят се пренесе отвън. След минути се чуха сирените и дойдоха две коли с милиционери.

Милицията в малкия град бе изключително директна и не похаби време да ни увещава да спрем. С ритници и удари от палките те ни разтърваха, набързо ни сложиха в белезници и с шамари зад врата ни подкараха през градинката към участъка. Сигурно сме изглеждали много смешно - няколко синджира охкащи и виещи младежи, сритвани от време на време от старателните охранители на реда.

Вкараха ме в една килия с гиганта и неговите приятели, всеки от нас с белезници в четирите ъгъла на стаята, оковани, да не се "избием". Ритахме се, плюхме се, но май се поуморихме и заспахме. Пък и те отрезняха.

На другата сутрин след кратка (но респектираща среща) с началника на милицията ни освободиха с наказание - 10 дни обществено полезен труд. На слънчева светлина, да ни видят какви сме. Пред участъка ни чакаше половината село, начело с плачещата Златка още в нейната бяла рокля и баща й - чичо Митко.

10 дни изкарахме четиримата да копаем и да украсяваме с цветя Чирпан. Трудът украсява не само улиците, но и душите на хората. Те ми се извиниха, било глупост от тяхна страна. Аз бях много доволен, въпреки моята пък глупост, защото Златка ме беше целунала, с онази огнена първа целувка, която винаги се помни.

Минаха много години. Когато минаваме със Златка през Чирпан, спираме на тази алея, на която аз и побойниците садяхме цветя и копаехме. Спомняме си онези луди години.

Златка отиде да учи за лекар, аз я последвах и сега и двамата сме лекари в едно село в Благоевградско. Имаме деца и внуци, съчетали нейната екзотична красота и моят луд, луд, чирпански характер.

Чирпан много се е променил, но и ние се променихме. Побойниците отдавна ги няма на този свят, чух, че двама загинали в пиянска драка, а гигантът издъхнал на полетата в Англия, там го отвял вятърът. От дискотеката нищо не е останало, само развалини. Но в спомените ни все още стои онази вечер и последвалата огнена целувка.

*В статията е ползвана илюстративна снимка на младежи в чирпанското село Златна ливада през 80-те

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉