7 неща които съпътстваха бита ни по времето на Соца в НРБ

Да си спомним София през 80-те. Поредната неделна надвечер в сивото ни социалистическо ежедневие. В столичния жилищен комплекс „Младост“ бащата на малкия Иванчо, както обикновено, е отворил капака на москвича и пушейки цигара „Стюардеса“, си повтаря: „Ах, защо ли те купих“. Майка му, седейки на новата кувертюра в панелния им хол, си хапва лимонови резенки и гледа тв предаване на купения с връзки цветен телевизор „Рубин“. Дядо му се е скрил в спалнята и върти копчетата на ВЕФ-а с надеждата да хване някоя вражеска радиостанция. Малкият Иванчо пък разлиства с интерес новия брой на сп. „Дъга“, дъвчейки дъвка „Идеал“ с надеждата да направи най-големия балон в света.

1. Цъкни, майна, ВЕФ-а, да чуем Кидика!

ВЕФ е латвийска компания, а съкращението се превежда като Държавна електротехническа фабрика. Освен популярните преди 3-4 десетилетия радиоприемници тя произвеждаше телефони, фотоапарати, а в някои етапи от живота си дори…коли и самолети. ВЕФ е създадена през 1919 г. През 1924 г. тя произвежда и първото си радио. През 1934 г. вече носи името ВЕФ.

 

2. Дъвката за балончета „Идеал“

Последни остатъци на пазара от старата дъвка „Идеал“ е имало в далечната 1995 г. Тогава обаче сладкото изкушение за деца и възрастни бе твърдо, с неправилна форма и трудно за дъвчене. Балончета от тях почти не ставаха, освен ако не сдъвчеш 4 наведнъж. Въпреки това навремето повечето хлапета упорито събираха картинките от дъвките „Идеал“ с герои от приказки, които бяха мерило за детски комфорт и щастие.

 

3. „Москвич“ – най-масовият автомобил

„Москвич“, което на руски означава московчанин, бе дело на Автомобилния завод „Ленински комсомол“ (АЗЛК) между 1945 и 1991 г., а между 1991 и 2001 г. на ОАО „Москвич“. Житието и битието на марката „Москвич“ започва след войната, след като СССР пренася буквално цялата производствена линия на „Опел“ от Бранденбург. Във фабриката Московски завод за малолитражни автомобили (МЗМА) „Москвич“ започва производството на първите модели – „Москвич 400“, базирани на „Опел Кадет“. По-късните модели се разработват от съветски инженери. Автомобилът очевидно няма за цел да печели конкурси за дизайн и удобство. Предназначението му е да е здрав, надежден, издръжлив по доста тежките пътища на СССР и Източния блок. Винаги има дефицит на предлагането, така че снабдяването с автомобила е въпрос на „записване“ и дълго чакане. Петдесетте и шестдесетте години се смятат за „разцвета“ на марката, като през 2-3 години излиза нов модел.

 

4. Тракторите „Беларус“

След края на Втората световна война съветското стопанство е в тежко състояние, а липсата на техника – основен проблем. На няколко места в страната започват да се правят трактори, като първоначално за това се пригаждат танкове. Белорусия се оформя като основен производствен център, със своя Мински тракторен завод (МТЗ). Всички трактори, правени в завода, излизат под марката „Беларус“, макар често да се различават по дизайн. Тракторите бързо намират приложение в СССР и целия Източен блок, въпреки че от качеството им има какво да се иска. Трите основни концепции при производството им са да са прости, евтини и надеждни. През 80-те тракторите „Беларус“ се изнасят и на западните пазари, но не успяват да пробият заради ниското качество в сравнение със западните конкуренти.

5. „Каро“ – кремът за бръснене на българския мъж

Кремът за бръснене „Каро“, който и до днес навява спомени за младостта на всеки български мъж над 60 години, е марка на козметичната компания „Рубелла бюти“. Известна е както други популярни марки на фалиралия пловдивски завод „Ален мак“, като детските шампоани „Па-па“ и пастата за зъби „Поморин“.

Марките на компанията бяха популярни не само на българския пазар, но и на територията на бившия Съветски съюз. „Каро“ започва производство през 1969 г.

 

6. Цветни телевизори „Рубин“ – 850 лв. и само с връзки!

Във времена, когато по света гледат телевизия на приемници като „Сони“ и „Панасоник“, в България телевизорите основно са съветски и български. „Рубин“ са серия телевизори, които се произвеждат в Московския телевизионен завод „Рубин“. Те струваха около 850 лв. Най-популярните модели от цветната му ера, продавани и у нас, са „Рубин-401“, „Рубин-Ц 201“, Ц-260 и Ц-266. Както и „Рубин-714/Д“, който изкарва на конвейера 9 години – от 1976 до 1985-а. За този период от него са произведени 1,44 милиона бройки, като 172 хиляди са продадени в страните от Източния блок. Габаритите на това чудо са 550х545х796 мм и тежи 60 килограма, което е малко над средното тегло на нежната половинка през соца.

 

7. Цигарите „Стюардеса“ – мечтата на съветския пушач

Цигарите „Стюардеса“ със сигурност са една от малкото български марки, които бяха по-популярни извън България, отколкото у нас. Разбира се, основно в рамките на бившия Съветски съюз. Сигурно помните, че Белов и компания пушат именно „Стюардеса“ в първите серии на „Бригада“, преди да пробият в престъпния свят и да я заменят за по-високопрофилни марки. „Стюардеса“ е марка цигари с филтър, която се произвежда от 60-те години. Тя се продаваше в разновидности в и без целофан, като бе масова и не особено качествена. Кутията вървеше по 40 стотинки.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉