Завърших през 1997 година и веднага започнах да работя като учител по английски език

Това далеч не отговаряше на моите очаквания за работа, особено свързано със заплата и условия на труд. Но времето минаваше, а на хоризонта нямаше нищо особено, въпреки бурния кипеж наоколо. 

С учудване разбрах, че познат от основното училище ме търси да говорим по бизнес. Направихме среща в кафене, дойде с костюм и куфарче, поговорихме за пари, икономика, бизнес, общи приказки. И двамата бяхме на мнение, че всеки ден ни дава възможности за растеж и трябва да хванем момента. Млад, зелен и много наивен. Разбрахме се, че ще го посетя в офиса, за да ми предложи работа. Леко се учудих, че в офиса му се живееше. Посрещна ме по костюм с чехли (втори алармиращ сигнал) и ме въведе в стая с бюро, компютър  и стена от  кашони. Започна с представяне, че притежава печатница, специализирана в учебни помагала. И ме покани да му бъда партньор. 

Как? Като продавам тези помагала на учениците и директно печеля от това. Топ подход за 1997 година, който все още работи.

Той правеше едно учебно помагало - въртящ се кръг с неправилните английски глаголи (част от тях). Продавайки го, той беше разбрал, че купуват картинката и нуждата от помагалото, а не самото помагало. В кашоните имаше различни дизайни - с баскетболисти, Мики Маус,  поздравления за поводи, смешни картинки. Беше си направил сметка, че всеки ученик ще си купи което му харесва. Разбираше, че комбинацията от картонено кръгче върху  основа с тенекиен държач в центъра даваше максимум десетина завъртания.

Тук идваше и хапката - учителят да го изисква и като се скъса, директно пак да го продаде. 

Имаше и още една линия- със строги цветове, за възрастни.

"Знаеш ли, човек, купуват ги всички, дори не знаят английски, но искат да са подготвени. Носят ги в себе си, все едно са икони."

Бизнесът му определено вървеше, защото докато си говорехме, мина една жена и си тръгна с кашонче. Плати на ръка в долари. Събра си от всичко, като сложи и от "сериозните" разцветки. 

Отказах му, струваше ми се прекалено добро, за да е истина. Виждах неговите кръгчета ежедневно. Носеха ги учениците, учителите, виждах ги и в ръцете на родителите. Луди години, парите буквално се изливаха и изтичаха за секунди. 

Виждахме се по ресторанти, пишеха за него във вестниците, пускаше обяви за работа, кимахме си, все ме поздравяваше и казваше, че съжалява, че не работя за него.

После изчезна, сякаш никога не е съществувал. Понякога се сещах (като видех такова кръгче) и се чудех къде ли е сега.

Наскоро го видях да пие бира на една скамейка. Поздравих го, припомних кой съм. Гледаше ме абсолютно безизразно, после се сети. Усмихна се, върна се нещо от младежа, който помнех. 

"Ама само как ги въртяхме, помниш ли? Имаш ли една цигара да почерпиш?"

Не пуша, поиска пари. Отказах, след което той с жест показа, че няма проблем и продължи да си пие, загледан без посока. Животът е странен и понякога много шарен. Въртейки кръгчето, никога не знаем на кой глагол ще попаднем.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉