Бившият соц-лагер въздиша по „Бродяга“ и „Господин 420“

Радж Капур и Наргис - филмовите икони на Индия

Боливуд бълва над 1000 продукции на година. Бившият соцлагер въздиша по „Бродяга“ и „Господин 420“

Индия е свят, където красотата, движението, цветовете, песните и танците магично присъстват навсякъде. Един калейдоскоп от екзотика, контрасти и древна история. И сред многото чудеса на Индия изпъква Боливуд,пише Телеграф

Името и думата Боливуд е сътворена през 70-те години на ХХ век от неизвестен колумнист, макар да има разногласия кой точно е журналистът, но историята на тази Мека на индийското кино е над 100-годишна. Името е по аналогия с Холивуд, но с първата буква на филмовия град Бомбай (сега Мумбай). За разлика от Холивуд първоначалният растеж на филмовата индустрия в Индия върви по-бавно. Допреди Акта за индийската независимост от Великобритания през 1947 г. кинотемите са от индийския епос и древни санскритски драми като Махабхарата и Рамаяна. Но постепенно огромният пазар на Индия, която е 1,4 милиарда жители, кара филмовите производители да засилят производството.

Боливуд започва да прави над 1000 продукции всяка година. Героите са злочести любовници, зли роднини, гневни родители, сложни семейни връзки. Те звучат като мюзикъли - с много песни, хореография и разкош за очите.Златен век

Хинди киното има своя Златен век между 1940 и 1960 г., когато индустрията процъфтява. Вдъхновение й дават идеите на Бащата на нацията Махатма Ганди с неговата концепция „сатяграха“ - от хинди, непротивене на злото. Продуцентите се фокусирали предимно върху социалните проблеми - живота на обикновения човек с неговите страдания, радости и тегоби. Периодът е известен като „Индийска вълна“. Индийските филми стават известни и много гледани извън Индия, в САЩ, Европа. Особено известни стават социалните им филми в страните от социалистическия лагер. Българският зрител от онова време се е радвал на филми като „Бродяга“, „Господин 420“, „Майка Индия“ и др. А най-известните индийски звезди, чиито имена почти всеки е знаел, са на Радж Капур и Наргис. Те стават икони на Индия и прославят хинди филмите далеч извън пределите на страната.

Радж Капур е роден на 14 декември 1924 г. в Пешавар (сега в Пакистан) с името Ранбир Радж Капур. Той е потомствен актьор, от артистично семейство. Баща му е прочутият киномагнат от зората на хинди филмите Пратхви Капур. Радж навлиза във филмовия бизнес едва 11-годишен, като започва да се снима. На 24 години прави първия свой филм - „Огънят“, на който освен актьор звезда е и режисьор, и продуцент. През 1950 г. вече е собственик и на свое собствено студио в Бомбай. Неговата емблема - немощен старец, държащ в ръцете си умиращо дете, става толкова популярна, колкото ревящия лъв на „Метро Голдуин Майер“.

През 1953 г. филмът „Бродяга“ е награден в Кан. Много успешен е и „Господин 420“. Историята на веселия и беден младеж, чиито идеали са разбити от суровата действителност, но който не губи оптимизма и вярата си в доброто, завладява сърцата на публиката.

Песен

Хората си тананикат песента: „Гуменките ми са японки, панталонът ми е англичанин, шапката ми е от Русия, но сърцето ми е Индия“.

След този филм Капур получава прозвището Индийския Чарли Чаплин. Носител е на 9 престижни филмови награди. Още в първия си голям хит - „Сезонът на мусоните“ (1949) той среща своята най-добра екранна партньорка - Наргис, която ще стане негова муза и вдъхновителка. Наргис е родена на 1 юни 1929 г. в Калкута, също в актьорско семейство. Истинското й име е Фатима Рашид, тя е мюсюлманка. А Наргис е артистичен псевдоним и значи нарцис (цвете). Тя става световноизвестна именно с ролите си във филмите на Радж Капур. Той я прави звезда с имиджа на млада, красива и благородна жена, готова винаги да помага в беда. Ролята на живота й е в епоса „Майка Индия“, отличена с награда за най-добра актриса в Карлови Вари през 1958 г.

Двамата стават екранна двойка и се сближават. Тогава се разнасян слухове, че те са двойка и в живота. Много зрители са смятали дори, че те са женени. Но по това време Капур вече е бил женен за Кришна и имал деца. Той обаче наистина се влюбва в 20-годишната Наргис. Обещал й, че ще се разведе. Тя отдавала сърце и душа във филмите му, също и пари, и се надявала 9 години да стане госпожа Капур. През 1957 г., докато снима „Майка Индия“, на снимачната площадка избухва пожар и колегата й Сунил Дут я спасява. След инцидента двамата се влюбват и се женят. Радж е отчаян и съкрушен от вестта, смята, че Наргис му е изневерила. Всяка вечер се напива и плаче. След брака си Наргис се отказва от филмова кариера на 39 години и се отдава на семейството и трите си деца. Тя умира на 3 май 1981 г. от рак. За нея Индира Ганди пише: „За милионите й зрители Наргис ще остане символ на огромен талант, самоотверженост и родолюбие“.

Муза

Макар напуснала киното в разцвета на красотата си и на върха на славата, Наргис получава национална награда за принос в развитието на индийската култура. Години по-късно пред медиите Радж Капур ще признае: „Тя беше моето вдъхновение. Имахме любов и прекрасни отношения и извън работата. Жените винаги са били важни в моя живот, но за мен Наргис означаваше повече от всяка друга. Казвал съм й: „Кришна е моя съпруга и майка на децата ми, а ти си майка на моите филми, моята творческа муза“.

Радж Капур продължава филмовата си кариера в семейната киностудия на клана Капур. Двама негови синове стават много известни актьори и продуценти, а трима от внуците му са звезди в Боливуд. Капур от дете страда от астма. На 2 май 1988 г. по време на церемония за награждаването му с Голямата награда на индийската филмова индустрия той получава остра астматична криза и припада. Умира месец по-късно - на 2 юни. Гордостта на хинди филмите и Боливуд има издигната статуя в Мумбай.

Източник:Телеграф

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉