8:04
Искам да споделя нещо, което ми остави пример за цял живот – скромния подвиг на моята учителка по руски език – Весела Калъчева.
През далечната 1965 г. в Бургас пристигна един много важен човек, работил дотогава в СССР, с две деца и назначен за Окръжен секретар на БКП. Дъщеря му – дългокрака и усмихната – бе записана в нашия клас. Предполагаше се, че след като е учила дотогава в СССР, руският език не е проблем за нея. Но тя не си бе дала труда да има поне основни понятия и учителката ни с пълно основание и написа двойка.
А това си беше скандал. Извикаха я, съветваха я, но тя отказа да напише исканата четворка и бе готова да напусне елитната ни гимназия. Много родители от класа ни бяха на нейна страна, нещо, което бе доста рисковано по онова време. По слухове, бащата на момичето се бе отказал да подкрепи дъщеря си и през следващата учебна година я преместиха в София.
Днешните младежи биха се усмихнали на определението „подвиг“, но да си спечелиш за враг партийната администрация по онова време беше равностойно да останеш без работа, дамгосан с определението „нелоялност“.
Партийната каста вече се бе оформила и ревностно бранеше правата си на нова аристокрация. А талантливата и скромна наша учителка ни даде пример да не отстъпваме от принципите на професията си и да бъдем достойни хора. Благодаря ?!
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук