Какви сватби имаше едно време ей!

Какви сватби имаше едно време ей,

на касетофона - Лепа Брена ти пей,

в стола на ТКЗС - то - ред маси,

етър, швепс и лимонада - каси,

кебапчета, кюфтета с картофи,

бирата се изстудява в кофи, 

кумицата - дебела и дашна,

ракията - огън, домашна,

младоженците - от срам си умират,

мигат и не знаят къде се намират, 

горките те - така чисто се обичат, 

а всички дрехите им с пари кичат, 

гердани с Георги Димитровия лик, 

или левовете се подават в плик, 

някои плюят и лепят смело

цели петолевки на чело... 

Звучи "Ела се вие, превива...", 

майката едва сълзите скрива, 

цял стол вика дружно "Горчиво!", 

личи, че го хваща огненото пиво,

усеща се, че расте напрежение, 

всеки пита другия за уважение, 

отнякъде се чува вой:

"Кумата яде бой!"...

И всички "тръпнат друг път невидели, 

ведно да се бият живи и умрели" . 

На фона на "Камъните падат... ", 

едните другите нападат, 

пеят Сребърни крила

някой вика "Ела ми, ела!", 

а на "Не долази... "

кумата наред гази

(може да е дашна, 

ама и страшна!)

Накрая побеждава алкохола, 

"багер ги товари в една лека кола" .. 

И сватбата е чудесна, 

свършва с хит на Весна,

"И да имам сто живота, 

а не само този един... " 

ще помня, ще търся

това време до амин. 

Автор: Петър Донкин

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉