Последиците за човешкото здраве след ядрените взривове над Хирошима и Нагасаки

По време на финалната фаза на Втората световна война през 1945 година САЩ хвърлят над Япония две атомни бомби: на 6 август над град Хирошима, а на 9 август – над Нагасаки. Тези два акта си остават първата и последна употреба на ядрени оръжия във военната история на света.

Според сведенията броят на убитите в Хирошима е между 42 000 и 93 000 и се основава само на наличните тела, поради което е толкова нисък. По-късни проучвания, които включват броя на откритите тела и изчезналите хора през първия месец след бомбардировката, довеждат до по-приемлива цифра – около 130 000 души. Загиналите в Нагасаки са между 60 000 и 70 000, тъй като въпреки че плутониевата бомба е по-мощна, обхватът на разрушенията й е ограничен от околните хълмове и планини.

Около 90% от хората в периметър 500 м от епицентъра на взрива загиват моментално. В периметър от 1.5 км са ранени 2/3 от хората, като 1/3 от тях умират. Озовалите се в близост до епицентъра на взрива приемат високи дози радиация и умират още през първия ден на бомбардировката. Една трета от всички смъртни случаи са регистрирани до четвъртия ден след взрива; 2/3 – до десетия ден; 90% – до края на третата седмица. Общият брой на смъртните случаи вследствие на радиацията е неизвестен, тъй като тя взема своите жертви след дни, седмици, месеци и години.Фази на нараняванията, причинени от атомната бомба

А: Първите две седмици – основно изгаряния от пламъците и радиоактивното лъчение, рани от взрива и падащите сгради.

В: От 3-та до 8-та седмица – симптомите са свързани с радиоактивното облъчване – загуба на коса, анемия, загуба на бели кръвни телца, кървене, диария. Около 10% от случаите в тази група са фатални.

С: Между 3-я и 4-я месец – известно подобряване на раните от изгарянията и радиацията. Но се появяват вторични увреждания – тежки белези (келоиди), кръвни аномалии, стерилитет (и при двата пола) и психосоматични разстройства.

Дори днес са налице много заболявания, свързани с ядрените взривове: левкемия, катаракта, рак на щитовидната жлеза, на гърдата, на белите дробове и слюнчените жлези, родилни дефекти – включително умствена изостаналост, келоидни белези и др.

Какво причинява радиацията?

Острите фази протичат от момента на излагането на радиационно облъчване до четвъртия месец след това и се състоят както от първични, така и от вторични изгаряния. Много от хората умират в момента на взрива, а нараняванията и смъртните случаи намаляват пропорционално с отдалечаването от епицентъра.

Радиационна (лъчева) болест

Радиационното облъчване прониква дълбоко в човешкото тяло и уврежда клетките и молекулите, което води до клетъчна смърт, потискане на деленето на клетката, аномалии на вътреклетъчните молекули и мембрани;

Клетките, които отговарят за възстановяването на тъканите и възпроизвеждането при хората, са най-чувствителни към радиацията, т. е. младите кръвни телца, лимфоцитите, сперматозоидите и яйцеклетките; следващите по ред са мукозните епителни клетки на устата, хранопровода и стомаха и епителните клетки на очната леща и клетките, които оформят космените фоликули.

Радиационно увреждане на кръвта – летална доза

При 1 000 рада облъчване се появяват тежки заболявания, причиняващи разрушаване на костния мозък – броят на левкоцитите пада, появява се анемия, кръвотечение, унищожаване на стомашните и вътрешните течности (слуз). Повечето жертви умират за около 30 дни;

При 10 000 рада се появява дезориентация и кома, а смъртта настъпва за няколко часа.

При острата лъчева болест се наблюдава загуба на коса, обезцветяване на кожата на петна и др. Най-засегнати са костният мозък и лимфната тъкан. Най-тежките случаи на кръвни заболявания приключват със смърт в рамките на 40 дни след излагането на радиация.

Симптоми:

Първи ден: гадене, повръщане, общо неразположение;

От 10-ти до 14-ти ден: загуба на коса, общо неразположение, треска, намаляване на броя на белите кръвни телца, анемия, намаляване на тромбоцитите, гингивит, орофарингит, кожна пурпура;

При хората, оцелели след 20-я ден: намаляване на броя на червените кръвни телца, но симптомите започват да намаляват и постепенно се възстановява броят на белите и червените кръвни телца.

Вторична радиационна болест

Хората, извън обсега на първичната радиация (около епицентъра на взрива), също са засегнати от радиоактивното изтичане. Точният им брой не е известен, но освен местните жители, сред пострадалите са екипите на Бърза помощ и Гражданска защита. Според едно проучване броят на засегнатите жители на Хирошима е 57 839 души, а на спасителите – 9 184. В Нагасаки цифрите са съответно 21 315 и 3 035.

Незараснали белези – келоиди

Хората, намиращи се в периметър от 1 до 2 км от епицентъра на взрива, получават различни видове изгаряния, които довеждат до образуването на специфични белези. По-голямата част от термалните наранявания оставят малки, тънки белези в началото. Но изгарянията в резултат от лъчението се променят значително, надебеляват и се превръщат в келоиди след 3-4 месеца.

Келоидите са разраснала се тъкан на белег на повърхността на раната. Образуванието наподобява черупката и краката на рак, откъдето и произлиза термина "келоид" (гръцката дума за рак). Тези белези са вследствие на първично термално изгаряне.

Катаракта

При катаракта очните лещи стават непрозрачни. Това състояние се появява няколко години след взривовете. В Хирошима е регистрирано през 1948 г., а през следващата година – и в Нагасаки. Развитието на заболяването зависи от възрастта на човека и местоположението му спрямо епицентъра на взрива.

В Хирошима са регистрирани около 100 случая на катаракта от 869-те, изложени на радиация оцелели, намиращи се в радиус от 1 км от епицентъра на взрива. До 1954 г. броят им нараства с още 116.

Левкемия

Левкемията е злокачествено заболяване на кръвните клетки, при което се наблюдава значително увеличаване на броя на младите бели кръвни клетки. След това червените кръвни клетки и тромбоцитите намаляват, появява се анемия и кървене. Левкоцитите губят нормалните си функции, което намалява устойчивостта на индивида към инфекции и накрая води до смърт. Възможно е да се постигне ремисия с медикаменти, но за съжаление не съществува радикално лечение.

До 1975 г. са регистрирани 1 838 случая на левкемия в Хирошима и Нагасаки. От тях 512 човека са се намирали в 10-километровата зона около епицентъра на взривовете. Пикът на случаите на заболяването е регистриран през 1951-1952 г.

Рак

Рак на щитовидната жлеза: първият случай е регистриран през 1957 г. При жените заболяването се среща много по-често;

Рак на гърдата: процентът на случаите при този вид рак сред изложените на радиация е много по-висок в сравнение с останалите. Наблюдава се пик при жените на възраст между 20 и 30 години;

Рак на белия дроб: първият случай, за който се смята, че е причинен от радиацията, е регистриран през 1954 г. в Хирошима. През 1972 г. едно проучване преброява 3 778 случа на рака на белите дробове и общо 10 000 смъртни случая, които могат да се свържат с високите дози погълната радиация.

Изменения в хромозомите

Броят на хромозомите е точно определен и те се намират в ядрата на клетките. При хората той е 46. Хромозомни отклонения се наблюдават за първи път през 1960 г. при оцелелите при атомните взривове в Хирошима и Нагасаки. Последвалите систематични проучвания показват съществени отклонения в кръвните клетки и лимфоцитите при зародишите, изложени на големи дози радиация, в майчината утроба и при бебетата, скоро след раждането.

Увреждане на зародиша и микроцефалия

Според проучване, проведено в Нагасаки, при 98% от бременните жени, изложени на радиацията в радиус от 2 км от епицентъра на взрива и при 113 жени, намирали се в радиус от 4-5 км, се наблюдава смърт на детето веднага след раждането или няколко години след това. Оцелелите деца страдат от загуба на коса, кървене, лезии в устната кухина. При 25% от оцелелите новородени се наблюдава умствено изоставане.

При оцелелите деца се регистрира изоставане в растежа, ниско тегло, малка обиколка на главата – микроцефалия – едно от най-ужасяващите последствия от ядрените взривове, съпътствано от умствена изостаналост.

Проведените генетични изследвания не дават неоспорими доказателства за генетични изменения вследствие на радиацията от атомните бомби, но вероятно такива също съществуват.

Източник:framar.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉