Много години след смъртта на италианския лютиер Антонио Страдивари митът за неговата ценна цигулка и тайните, с които е забулена неговата биография, са все още живи.


За неговия живот се знае малко и въпреки че е най-известният майстор на цигулки, създател на емблематичната Страдивариус, по-голямата част от неговата биография е базирана на слухове.Пълна мистерия е кои са родителите на Страдивари и какво е било детството му. Смята се, че е започнал да се занимава с музикални инструменти като чирак при майстора на цигулки Никола Амати.През 1667 година се жени за вдовицата Франческа Ферабоши и заедно имат шест деца. Страдивари отваря своя работилница за струнни музикални инструменти и жъне голям успех, успявайки да надмине утвърдени за времето си музикални къщи като Гуарнери и Амати.


Негови клинети били известни музиканти, князе, крале и дори самият папа. В своята работилница той създава цигулката Страдиваруис, която се произвежда и до днес.


В музикалните среди се представя като самото съвършенство – от конструкцията, до струните, дървения корпус и лакировката. Но въпреки че много майстори се опитвали да претворят изобретението на Страдивари, не им се получава.

Цигулките Страдивариус са само няколко на брой и за музикантите е истинска привилегия да свирят на тях, тъй като едва ли ще им се отдаде втори шанс. Никой до този момент не е успял да разбере как е създадена тази цигулка, което прави останалите експонати изключително ценни.


Цената на музикалния инструмент от работилницата на Антоно Страдивари непрекъснато расте, а към днешна дата цената на една такава цигулка се равнява на няколко милиона.Нейният създател умита на около 90-годишна възраст, на 18 декември 1737 година, а след неговата смърт са запазени само няколкостотин цигулки Страдивариус.

Източник:sanovnik.bg

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив