През 50-те отговорник от класа следеше дали говорим "мръсни” думи и дали не говорим против Народната власт и СССР

Когато тръгвахме от училище към домовете си, към всяка наша група имаше по един отговорник. Той трябваше да донася на учителката ни, ако си говорим ,,мръсни” думи, как се държим с момичетата, дали не играем игри, в които се залагат пари, дали не говорим против Народната власт и СССР или против министър-председателя др. Вълко Червенков.

В една ранна есенна вечер, вече пионери в 3-ти клас, се прибирахме от училище, минавайки през един проход, от едната страна на който бяха мръс­ните фабричните прозорци на  текстилната фабрика ,,Народна Република”, а от другата се издигаше някаква метална ограда. Тези прозорци бяха на  около 40-50 см от земята и ние, момчетата, редовно се облекчавахме върху тях, без да се притесняваме от момичетата, които вървяха преди нас. Тази вечер обаче се случи една много прилежна новоизбрана отговорничка, която се правеше, че уж нищо не вижда. Това обаче го разбрахме след два дена, когато имахме час на класната. Отделните отговорници по квартали започнаха да докладват пред класа кой как се е държал на улицата, а звеневите –  кой как се справя с учебния процес. Нямаше нищо особено в тези докладвания, докато не дойде ред на нашата отговорничка:

- А пък, другарко, онази вечер, като се прибирахме, пионерът Спас Христов Ангелов се изпика в прозорците на Народна Република България!

Всички започнахме да се кикотим, класната отначало се изчерви, а след това започна да пребледнява. Несъзнателно почувствахме, че тук не става въпрос само за един детински физиологичен акт, но за нещо много по страшно – умишлена подигравка с името на Народната Република. Смехът ни секна, а грешката, която направи отговорничката в името на фабриката, я възприехме вече като нещо съвсем осъзнато. Ами ако наистина пионерът Спас Христов Ангелов го е направил нарочно, за да се подиграе с Републиката, ами ако и нас ни обвинят, че сме го правили нарочно! С нашите тренирани мозъци за готовността да се срещнем по всяко време с диверсанти, кулаци и  народни врагове   почувствахме сериозността на положението.

Най-после класната успя да проговори:

- Ти... ти... така да опетниш честта на пионерската връзка! Излез пред класа! Спасе, ти си за изключване от пионерския ни отряд...  Защо, защо го направи?

Спас Христов Ангелов вече се беше разревал пред мисълта, че може да бъде изключен от пионерската организация и като хълцаше, успя да промълви пред притихналия клас:

- Ами аз, такова... много ми се ходеше по малка работа... и... и... като не можах да стискам до вкъщи...

Още тогава се взе решение въпросният Спас Христов Ангелов да бъде порицан пред нашия пионерски отряд за гнусната си постъпка, да му се отнеме пионерската връзка за една седмица и да бъдат уведомени родителите му.

Докато той стоеше пред класа и подсмърчаше, класната даде тон и класът  запя  култовата за 50-те години пионерска песен:

В дружба пионерите

крепнат и растат.

Няма да намерите,

като пионерите,

дружни по света!

Дружба наша,

дружба пионерска,

ти расти, расти безкрай...

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉