9:32
Жената идва на брега всеки ден в продължение на 11 години, чакайки сина й да се върне при нея. Тя среща Карън, с която се сближават, и й разкрива страхотната причина, поради която идва на брега всеки ден.
Когато Карън беше дете, тя обичаше да идва на плажа с майка си. Строяха пясъчни замъци и търсеха най-красивите миди, които можеха да намерят. След като баща й ги напусна, когато тя беше много малка, майката на Карън насочи цялата си енергия към нейното отглеждане.
Дори когато порасна и майка й стана твърде крехка, за да ходи до плажа, Карън все още обичаше да идва, да седи и да чете книги, докато слушаше вълните. Но Карън забеляза, че възрастна дама е на плажа всеки път, когато дойде. Чудеше се защо старата дама ще седи на същото място и ще гледа напред.Един ден тя реши да се приближи до нея и да я опознае малко по-добре.
— Здравей, как си? Добре ли си? — попита тя, докато вървеше към нея.
— Да, добре съм, скъпа; виждам, че днес си решила да задоволиш любопитството си. — каза жената и се ухили. — Знам, че ме гледаш от известно време, когато идваш на плажа. Не се притеснявай, и аз бих се гледала, ако бях на твое място.Карън се изчерви от прямото отношение на старата дама. Тя се представи и й каза от кой край на града е.— Аз съм Патриша. — отвърна възрастната дама. — Цял живот съм живяла в този град.
— Честно казано, интересува ме защо идваш тук. Всеки път, когато посещавам плажа, ти седиш на едно и също място и гледаш морето. Всеки ден ли идваш тук? — попита Карън.— Да, идвам тук всеки ден, за да чакам сина си. — отговори Патриша. — Виж, когато бях на твоята възраст, срещнах невероятен мъж и се оженихме. Той беше моряк и отиваше да изследва месеци наред.— Това звучи като живот, пълен с приключения. — Карън се усмихна.
— Е, един ден той се готвеше да замине за ветроходна експедиция и аз не исках да тръгва. Той ми обеща, че ще се върне. Но претърпя корабокрушение и никога не се върна.
Карън се натъжи да чуе историята й, но остана любопитна.— Съжалявам за загубата ти, Патриша, но каза, че чакаш сина си тук?
— Да. Джон израсна и стана точно като баща си. Опитах се да го отклоня от живота в морето, но той беше толкова упорит. — каза Патриша.— Той също искаше да плава? — попита Карън.— За съжаление, Джон искаше да завърши ветроходната експедиция, която баща му предприе. Преди да тръгне, той ме помоли да чакам кораба му точно тук. Той щеше да издаде три звукови сигнала по-близо до брега и аз щях да разбера, че е той… Но преди 11 години получих писмо, в което ми казаха, че неговият кораб е потънал и никой не е оцелял. Отказвам да повярвам.
— Но какво ще стане, ако никога не се върне? — попита Карън.
— Карън, загубих съпруга си в морето; отказвам да повярвам, че съм загубила и сина си. — отговори Патриша.
Карън беше шокирана от историята на Патриша. Тя дори не разбра, че са седели до брега с часове. Тя обеща на Патриша да се върне утре, за да й прави компания. Патриша беше щастлива да чуе това и каза, че очаква с нетърпение да я види и да я опознае.Карън спази обещанието си и идваше да седи с Патриша всеки ден. Тя работеше като пекар през нощта, за да може да се присъедини към Патриша в ранните следобеди, след като се наспи. Тя донесе на Патриша малко от бисквитките си и те си поръчаха чай.
Един ден, докато дамите седяха на брега, те видяха, че се приближава кораб. Това не предизвика интереса им, защото през месеците, през които бяха там, бяха преминали няколко кораба. Но внезапно те чуха три звукови сигнала. Тогава корабът отново издаде трите звукови сигнала.— Това ли е, което мисля, че е? — попита Карън.
— Той се върна! Синът ми се върна! — Патриша се разплака.
Дамите стояха нетърпеливи, докато не видяха Джон да акостира на кораба и да тича към тях. Карън гледаше със сълзи как майката и синът се прегръщаха.
— Прекрасно съвпадение ли е, че си на плажа днес? — попита Джон майка си.Патриша все още плачеше и още не можеше да говори.— Тя е тук всеки ден от 11 години, откакто е чула, че вашият кораб е потънал. — отговори Карън.
— Съжалявам, че едва ви видях там. — отговори Джон и се представи.
Когато Патриша най-накрая се успокои, тя обясни на Джон, че Карън прекарва всеки ден от последните няколко месеца с нея, докато го чака.
— Толкова мило от ваша страна; благодаря ви, че се грижите за майка ми. — каза Джон.
— Къде беше през всичките тези години? — попита Патриша.
— Когато корабът ни потъна, аз паднах и бях отнесен на малък остров в безсъзнание. Местните хора ме открили, докато ловяли риба, и ме взели. Те ми помогнаха да се възстановя, но бях загубил голяма част от паметта си. Трябваха ми години, за да си спомня откъде съм, кое е семейството ми и обещанието, което ти дадох. — каза Джон. — Отплавах веднага щом възвърнах всичките си спомени.— Можеше да долетиш у дома. — каза Патриша.— Можех да се върна със самолет, но обещах, че ще дойда при теб и ще чуеш трите сигнала на кораба ми. — каза синът й, усмихна се на майка си и я хвана в здрава прегръдка.
И тримата се върнаха в къщата на Патриша и прекараха часове, слушайки Джон да говори за живота си на острова. И през следващите няколко месеца Карън и Джон се сближиха и се влюбиха. Сватбата се състоя на плажа и скоро те създадоха семейство.
Източник:ponichka.com
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук