Иска им се да бъдат силни, да се похвалят с нещо. Такива бяхме — такива сигурно са и сега момчетата на тази може би най-хубава възраст, когато светът е твой, преди още да си го опознал отвътре. И нищо, че докато фотографа ги снима серийно, те се правят на по-сериозни, отколкото върви на годините им.
Простено им е: те са под пагон!
Тук си ученик, както всички други, но и нещо по-различно от тях.Тук ставаш и лягаш под час и докато другите може би четат Чандлър или се шляят по движението. ти преговаряш по психология или регулираш движението.Тук нямаш време да скучаеш и да търсиш приключението на улицата — то е включено в учебната програма.
едва сами не изядоха боя в нощния бар, където ги взеха за хулигани, тръгнали да се саморазправят с „невинен“ човек. Цивилни бяхме, ще каже Тодор, а класът вече ще се огъва от смях, макар да е слушал тази „героична“ история най-малко сто пъти. Но какво да правиш — момчета са още!
Момчета, които освен теорията на Питагор, учат етика. И вървят по „горещи следи“, оставени от грайфер или обувка. И овладяват хватки на самбо и джудо, които обезвреждат дори лъснал в ръката нож. И съставят словесни портрети на търсен престъпник. И се потят с часове в „деветия кръг на ада“, маскиран иначе като най-съвременно обзаведен кабинет за изучаване на френски, английски или немски език.
Момчета са оше, а респектират — със знания, с вид. с поведение... И със своя формула за труд и живот: за да изискваш от другите, най-напред трябва да възпиташ себе си! Чак да не вярваш, че могат да мислят така - уж като всички други на същата възраст, и не като другите! Така беше в средно милиционерско училище „Ф. Дзержински" — Пазарджик
ПЕТЪР СТАНЧЕВ
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук