А онези поделения във Странджа? Как цинтите се впиваха в плътта!Как стръвно гълтахме казармената манджа!
Очакваха ни старите войници като в опашките за топъл хляб.Нареждаха ни локвите да пресушаваме с лъжици. С нас правеха това, което правили са с тях.
До кръста голи виззарядките пробягвахме до десет километра...Ти помниш ли? Спомни си, мили дядка! И престани осополен да креташ!
По бронята на танка се залепяхме като вендузи по гърба на монахиня.По куполите плъзгахме подметките.Ах, зимата тогава беше зи.С гъбини се въртяха офицерите.Пести снарядите! – нареждаха.
Те, звездораменните цербери,за уволение убиваха надеждата.Отиваш в отпуска след осемнайсет месеца.Заплатата ни беше 10 лева.
Тежеше загорялото ни семе...Но никога не бяхме вече ревльовци!Вижте още:Триъгълникът на смъртта: Грудово-Елхово-Звездец
Веселин Д. Делчев
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук