След кратко боледуване, на 29 март 2024г., два месеца преди да навърши 80 години , почина големият български поет, големият човек, приятел и общественик Таньо Клисуров– Почетен гражданин на Стара Загора


Празно завинаги ще остане мястото му в духовния живот на Стара Загора, с който той беше съдбовно обвързан.

Всеки рано или късно изминава определения му свише земен път. Важно е какво оставяш след себе си. Таньо остави дълбока бразда в съвременната българска поезия. Той беше любим автор, безкористен приятел и мъдрец, един от най-уважаваните знакови личности на града на поетите.

Вероятно вече са го посрещнали събратята му по перо, които са в небесните селения и го включват веднага в литературните четения и празници.

Таньо Клисуров е роден на 23 май 1944 г. в Мъглиж. Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Работил е в културния отдел на вестник „Септември“. Бил е главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“ и на вестник „Вик“, драматург на Драматичен театър „Гео Милев“, любим учител.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Автор е на стихосбирките „Южна гара“, „Най-скъпото“, „Минирано поле“, „Резервен изход“, „Вътрешен глас“, „Собственик на болката“, „Във втората половина на живота“, „Страхувам се от рая“, „Казано с очи“, „Седмото небе“, „Душа, съветник мой попътен“, „Прошепнати думи“, „Внезапно сърцебиене“, „Мерено и не мерено“. В Москва излиза книгата му „Сказано глазами“.

Първата му книга „Южна гара“ (1976г.) получава голямата награда на литературните празници „Южна пролет“ в Хасково. Носител е на Наградата на поезията на Съюза на българските писатели и на десетки други литературни награди.

Почетен гражданин е на Стара Загора и председател на Дружеството на писателите .

Поклон пред светлата му памет!

Източник:dolap.bg

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив