Около 1982 година официално имах първата си касета - 6 минутна демонстрационна касета Сони, на която човек можеше да си запише точно две песни, че и малко да не му стигнат. Редовно дебнех по радиото да запиша някоя песен, имах на разположение един стерео касетофон Сони, който живя почти до 2002 година, когато се амортизира съвсем, след години упорито лашкане навсякъде.

Безкрайно много нощи, в които слушам радио, за да запиша за пореден път по една страна с една песен и да чуя касетата  милион пъти на другия ден.

Няколко неща, които научих от моето незабравимо SONY:

- ако имаш място за две песни, трудно може да събереш три

- стандартната поп песен е около 3 минути и нещо. За зла ирония - винаги с малко не ти се събира.

-по гласа често можеше да се познае водещият каква песен ще пусне, станах добър психолог (smiley)

- научаваш се да мериш време, пространство и разстояние - дължината на лентата

- все някога се налага да изтриеш нещо, научаваш кое е важно и кое не...

- изтриваш все някоя любима песен, за да събереш нещо ново...научих се и да губя.

Вие какви спомени имате?

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

1 коментар:

  1. Моят първи стерео радиокасетофон беше един SHARP GF-4949, закупен за 110 тогавашни щатски долари от КОРЕКОМ "Камелия" в Слънчев бряг точно преди 40 години - 07.06.1984г. Бях в 9-ти клас. Отидохме до Слънчев бряг с "Жигули"-то леля ми и братовчед ми(лека му пръст вече). В кашона с радиокасетофона освен упътването по експлоатация на английски, немски и френски език, имаше и 2-3 минутна оригинална демо касетка SHARP. До ден днешен въпреки, че вече имам у дома модерна аудиотехника, този стар и малко поочукан радиокасетофон си работи идеално, върти касетките с идеален звук, а аналоговото радио си лови радиостанциите без проблем. Още работи безотказно вече 40 години, макар че рядко го пускам да свири - държа го в гардероба в оригиналния заводски кашон.

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив